В. Горанов: Финансовата устойчивост на пенсионната система е под изпитание

В дългосрочен план, фактори като увеличена средна продължителност на живота, застаряване на населението и намаление в броя на заетите лица започват да оказват все по-силно въздействие и да поставят на изпитание финансовата устойчивост на държавната пенсионна система.

Това е отговорил финансовият министър Владислав Горанов по време на петъчния парламентарен контрол в отговор на въпрос на Георги Гьоков, народен представител от ПГ „БСП за България“, относно Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система.

По думите на финансовия министър общият паричен ресурс по сметката на Фонда е 2 млрд. 789,5 млн. лв., от който 2 млрд. 785 млн. лв. са оформени в годишни депозити.

„Въпросът дали Фондът подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система в това си състояние трябва да се разгледа комплексно, тъй като еднозначен отговор няма. Той е свързан най-вече с политиката и бъдещите мерки по овладяване влошаването на баланса на държавното обществено осигуряване. Разчетената от НОИ дългосрочна бюджетна прогноза за развитието на пенсионната система в периода 2017-2060 г. показва, че тя ще остане на дефицит в целия период. При всички варианти и допускания за избор на осигуряване на лицата между първи и втори стълб, представени в Конвергентната програма на България 2017 – 2020 г.

През първите няколко години на прогнозния период дефицитът по бюджета на ДОО се подобрява, достигайки най-ниските си нива от около 3,9 % от БВП в периода около 2025 г. В периода 2017-2035 г. дефицитът се задържа на нива под 5 % от БВП, което  в основната си част се дължи на пакета от мерки от 2016 г., оказващи стабилизиращо влияние на системата на държавно обществено осигуряване“, коментира Горанов.

По думите му при запазване на сегашните допускания за демографските, икономическите и пенсионно-осигурителните показатели се очаква сериозно влошаване на баланса на ДОО след 2040 г., като в периода 2055-2060 г. прогнозите са да достигне най-високата стойност около 6,8 % от БВП, а разходите за пенсии в този период да достигнат 11,7–11,8 % от БВП.

Според него предвид актюерската прогноза може да се каже, че не е ефективно и целесъобразно заделянето на бюджетен ресурс в значителни размери в полза на Сребърния фонд и ползването му в периода след 2040 г., когато се очаква по-висок дефицит по бюджета на ДОО. „Това означава неефективно блокиране на бюджетни средства и в същото време вероятна необходимост от ползване на заемен ресурс за финансиране на дълговите плащания и покриване на необходимостта от финансиране на бюджета“, посочва Горанов.

„Натрупаният ресурс се явява като буфер и тук е най-големият смисъл и полза от Фонда - може да подкрепи бюджета на ДОО с около 3-4 месечни плащания за пенсии, в случай на непредвидена или кризисна ситуация в държавата“, отбелязва още финансовият министър в отговора си.

Горанов обръща внимание и на философията на възникването на подобни фондове в исторически план и констатира, че „създаването на Фонда през 2006 г. преследваше съвсем различни цели“.

„За да не създавам повод за допълнително противопоставяне, няма да ги цитирам, но пък ако искате, мога и да ги цитирам защо беше създаден Фондът тогава. Той беше създаден, за да блокира политическия натиск за харчене на излишъка, вкарвайки го в този Фонд. Това беше 2006 година.

Подобни фондове се създават в някои държави, примерно като Белгия, в момент, в който се планира някакво значително преструктуриране на държавни активи и смисъл от подобен фонд би имало, ако беше създаден в началото на прехода, веднага в 90-те. години, за да може целият обем от ресурса, свързан с приватизацията, да постъпи в него и да може да се получи един критично голям ресурс, който да има смисъл да бъде управляван. Този Фонд има смисъл да съществува и тогава, когато системата на държавното обществено осигуряване не е на дефицит. Още от самото създаване на Фонда, целейки намаляване на разходите за труд, ние намалявахме осигурителните вноски последователно през годините и гарантирахме, че фондът на държавното обществено осигуряване ще бъде на дефицит“, посочва министърът.

В този смисъл, по думите му поддържането на дефицит в държавното обществено осигуряване и финансирането му със заемен ресурс, защото дефицитът се финансира със заеми или приватизации, и същевременно държането настрани на едни блокирани целеви средства, е до някъде неоправдано, от гледна точка на общата логика на управление на държавния ресурс.

„Не искам да казвам, че Фондът е безсмислен, но той може да гарантира в дългосрочен план изплащането на пенсиите или подпомагането на финансирането на дефицита в държавното обществено осигуряване, в относително лимитиран аспект“, коментира още министърът.