IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Лесен достъп до лекар и болница в България, но лоши здравни резултати

Здравните резултати у нас са по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики

19:37 | 23.05.22 г. 1
<p>
	<em>Снимка: Theo Giacometti /Bloomberg</em></p>

Снимка: Theo Giacometti /Bloomberg

Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси (болници, легла, финансиране), но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики. Финансирането на системата не създава достатъчно добри стимули за повишаване на ефективността, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга изцяло липсва. Наблюдават се и големи различия между областите по отношение на достъпа до здравеопазване и здравните резултати. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация. 

Изследването показва, че България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи (медицински сестри и санитари), болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Отчитат се сериозни регионални различия по отношение на достъпа до медицински услуги.

Брой на лекари и медицински специалисти по здравни грижи в България за периода 2010-2020 г.

България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ  – и съответно легла за болнично лечение в Европа, част от които са наследство от миналото, а част – новооткрити болници и частни лечебни заведения. През 2020 г. в страната функционират 342 болници (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 легла. Гъстата мрежа от лечебни заведения обаче не води непременно до по-добро и качествено здравеопазване, пише в анализа.

Част от причините са липсата на концентрация на медицински случаи в отделни болници, невъзможността да се концентрира ресурс и разпиляването му между множество лечебни заведения, както и невъзможността на всички болници да осигурят адекватни кадри. В регионален аспект се наблюдава концентрация на болници в големите области – София-град, Пловдив, Бургас и Варна. Само в столицата са разположени около една пета от всички лечебни заведения за болнична помощ. Повече от половината области разполагат с по-малко от 10 болници, а най-малко на брой са във Видин (2), Разград и Силистра (по 3) – силно обезлюдени области със застаряващо население.

Леглата в болниците, отнесени спрямо населението, дават представа за възможностите на здравната система да обслужва местното население при нужда от хоспитализация, независимо че те не са достатъчен индикатор дали предоставеното лечение ще бъде адекватно, навременно и ефикасно. На национално ниво са налични средно по 7,8 легла на 1000 души от населението, като 5,5 от тях са в многопрофилни болници за активно лечение.

Ако се приеме, че най-общият индикатор за ефективността на една система са годините, прекарани в добро здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия показател България стои добре на европейско ниво. Продължителността на живот в добро здраве у нас е 66,3 години за 2019 г., което е 1,7 години повече от средната стойност за гражданите на Европейския съюз. По отношение на очакваната продължителност на живот обаче България се представя най-зле от всички страни. Средната стойност от 75,1 години продължителност на живот е най-ниска от всички страни – с 6 години по-ниска от средната стойност за Европейския съюз и с 8,9 г. по-ниска от тази на първенците Испания.

„Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ – активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността ѝ“, отбеляза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

В България за здравеопазване се изразходват общо 7,1% от брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за 2019 г. (последните окончателни). По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС, като най-много за здраве разпределят Германия  (11,7)%) и Франция (11,1%), а най-малко – Люксембург (5,4%) и Румъния (5,7%).

Общи и публични разходи за здравеопазване, 2011-2020 г., дял от БВП

Проблем се наблюдава в структурата на разходите, според която много голям дял от разходите са преки плащания „от джоба“ на пациентите – основно за лекарства и лекарствени продукти. България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства, а за здраве общо частните плащания са 38% при среден показател за общността от 15,6% от общите разходи, което отново е най-висок показател. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0,01% от брутния вътрешен продукт (при 2,85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи.

Последна актуализация: 05:54 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Здравеопазване виж още

Коментари

1
rate up comment 1 rate down comment 1
khao
преди 1 година
защото бялата мафия няма цел да те лекува!... първо чакаш около два часа в тесен коридор с още 30 човека. и ако си отишъл с изкълчен крак, след тея два часа имаш поне оше две инфекциозни заболявания... нивото е като в африка!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още