Погрешният феминизъм на Шерил Сандбърг

Шерил Сандбърг винаги е искала да бъде нещо повече от обикновен мениджър. И други също са изключително успешни, дори други жени. Но Сандбърг искаше да остане в историята и като защитник на равноправието. Тя показа на целия свят как жените могат да стигнат до върха дори в мъжкия свят на технологичните компании. И да остане на върха Тя създаде нов феминизъм и се превърна във върховен защитник на всички жени с кариера. Когато 52-годишната жена напусне Meta през есента, ще може да направим равносметка: Поне в ролята си на жена-икона Сандбърг - за съжаление – направи малко, пише в коментар за FAZ Мая Бранкович.

През 2013 г., когато е публикувана книгата ѝ "Lean In", нещата изглеждат съвсем различно. В нея тя насърчава жените да бъдат амбициозни, да се стремят към лидерски позиции, да се утвърждават в работата си. Книгата става изключително успешна. И с един замах превърна Сандбърг във фронтдама на един нов феминизъм, който не искаше да провежда демонстрации по улиците, а да навлезе в заседателните зали.

Погледнато от днешна гледна точка, феминизмът на Сандбърг е вчерашен феминизъм. В нейната книга дори самото заглавие на първата глава – „Интернализиране на революцията" - показва проблема. В случая на Сандбърг загрижеността за равните възможности е сведена до чисто личен въпрос. Този едностранен фокус върху индивидуалното поведение като единствен фактор за успеха и неуспеха игнорира структурната дискриминация и сексизма в света на бизнеса.

Нещо трябва да се промени

По линията на феминизма "lean-in" вината за това, че толкова малко жени са стигнали до върха, е на самите жени. Не са получили повишение? Значи не са се постарали достатъчно. Сандбърг казва на жените, че не са достатъчно добри в предишната си версия, че трябва да работят върху себе си: да дишат по различен начин, да пишат имейли по различен начин, да стоят по различен начин, да се променят. Това, което се има предвид и се казва достатъчно често, е: станете по-мъжествени. А че може би правилата на играта трябва да се променят и може да се формулират искания в тази посока? Такива мисли не се появяват във формата на феминизма на Сандбърг.

Разбира се, Сандбърг е направила много за жените. На първо място – тя направи много от неравенствата в света на труда видими за широката общественост. Феминистките въпроси стават социално приемливи, което също е нейна заслуга. Но най-късно с раждането на децата всеки знае, че това не може да бъде начинът да се прехвърли цялата отговорност на жените. Разбира се, те трябва да искат да се изкачат по кариерната стълбица, но не всички го правят. Но всички те трябва поне да имат възможност да го направят, със същите шансове като мъжете. Само че за да се случи това, трябва да се случи нещо и в глобален мащаб.

Не всички разполагат с армия от бавачки

Разбира се, Сандбърг знае това. Едва ли има държава, в която правната защита на майките и бащите след раждането на децата им да е по-лоша от тази в САЩ. Но това никога не е било неин проблем. Така че нейният феминизъм е и изкривен феминизъм, който нито веднъж не обвини шефовете и не се занима със структурните неравенства. За колегите мениджъри на Сандбърг това никога не е било заплашително. Но вероятно не би трябвало да е така.

Бившата първа дама на Съединените щати Мишел Обама веднъж се изрази кратко: „Казвам на жените: Цялото това „можеш да имаш всичко" е лъжа. Невинаги е достатъчно да се появиш (на работа), защото тази глупост невинаги работи“. Казвайки това, тя изрази онова, което повечето жени и без това знаят.

След смъртта на съпруга си Сандбърг признава, че не е разбирала какво трябва да постигнат самотните майки. Или колко е трудно да допринасяш за работата, когато се чувстваш претоварен у дома. За всички онези, които нямат зад гърба си двор от бавачки, е необходимо общество, което наистина иска да върви по пътя на по-голямото равенство. За да се постигне това, са необходими както жени, така и мъже, както компании, така и политици. И до днес Сандбърг казва наистина малко за това Остават съмненията, че тя въобще е разбрала проблема.