Подозрения за измами спират строителния бум в Италия

Иновативни стимули за хората да „позеленят“ домовете си съживиха строителния сектор в Италия миналата година, подкрепиха икономиката на страната и ѝ спечелиха похвали в чужбина. Няколко месеца по-късно всичко може да свърши със сълзи, пише Ройтерс.

Сложната система на данъчни кредити с възможност за изтъргуване, която даде силен тласък на сектора, е блокирана, тъй като правителството предприе ограничителни мерки заради подозрения за измами. В резултат на това строителни компании не са получили парите си за свършена работа.

Те и лобистка бизнес група предупреждават за десетки хиляди фалити и съкращения, които може да тласнат слабата икономика на Италия в рецесия.

Компании, които не са получавали заплащане от около седем месеца, спряха, от своя страна, да плащат на доставчици и консултанти в домино ефект, въвличащ хиляди бизнеси и служители.

„Насочваме се към бедствие, не само за строителната индустрия, а и за цялата икономика“, казва Норбърт Тот, чиято строителна компания в централния крайбрежен град Формия е съкратила 20 от 30-те служители, които е имала преди шест месеца.

Кризата вече започва да се проявява и в официалните данни.

На риск са изложени и около 200 млрд. евро от средствата за възстановяване от пандемията, които Рим трябва да получи от Брюксел. Едно от условията за изплащане на тази сума е Италия почти да удвои енергийната ефективност на сградите си до 2025 г., а това може да не се случи без стимулите.

Ликвидна криза

Шумно рекламираните програми започнаха през 2020 г. и се превърнаха в типична италианска история за инициативност, измами и бюрокрация.

39-годишният Тот е съосновател на групата Национален групов иск в строителството, в която стотици малки строителни компании като неговата обменят съобщения и лобират пред политиците да запазят стимулите.

Някои от компаниите, които отчаяно се нуждаят от ликвидни средства, предлагат да продават данъчни кредити на стойност десетки хиляди евро с големи отстъпки до 50%.

Според най-щедрата програма, известна като „супербонус“, държавата плаща цели 110% от разходите по превръщането на сградите в по-енергийно ефективни – от изолацията до слънчевите панели, замяната на стари бойлери и дограми.

Това позволи на собствениците на жилища да приспадат разходите за строителните работи от данъците си за период от пет години или да продават данъчни кредити на строителната компания като форма на плащане.

След това строителната компания може да ги продаде с отстъпка на друга фирма или банка, която на свой ред ги продава на друга по подобие на всеки друг финансов инструмент, който осигурява ликвидност на системата.

Подкрепа за растежа

Въпреки голямата бюрокрация и чести изкривявания на правилата програмата имаше огромен успех. Блокираното от дълго време строителство в Италия допринесе за 0,9 пункта от икономическия растеж от 6,6% миналата година.

През ноември Обсерваторията за строителния сектор към Европейската комисия нарече супербонусите „много успешна мярка“ и препоръча тя да бъде разширена към повече сгради.

Други европейски страни, включително Германия, Испания и Франция, предложиха собствени субсидии за подобрения за зелени домове, но те не са толкова щедри като италианските.

В края на миналата година обаче данъчната полиция съобщи, че е установила вероятна измама на стойност над 2 млрд. евро, свързана със стимулите за зелени сгради, включително в малка степен и със супербонуса.

Това разтревожи държавните ръководители и премиерът Марио Драги започна остро да критикува мярката, която беше въведена от предишното правителство и продължена от Драги.

„Не сме съгласни със супербонуса“, каза той пред Европейския парламент миналия месец в необичаен случай, в който правителството критикува една от собствените си политики.

Драги заяви, че програмата не само сеела измами, но и повишавала разходите, защото клиентите, които знаели, че сумата ще им бъде възстановена, нямало нужда да се пазарят със строителните компании за цените.

Министърът на индустрията Джанкарло Джорджети заяви, че това „дрогира сектора и допринася за инфлация“.

Твърденията му не са подкрепени от данните на Евростат, които показват, че разходите за строителство в Италия в четвъртото тримесечие на миналата година са нараснали с 5,5%, под средното равнище в еврозоната от 8,9%.

По-строги правила

В стремежа си да се пребори с измамите Драги въведе лимити за това колко пъти може да се продават данъчните кредити от една банка на друга, подкопавайки механизма, на който е основана схемата.

Регулаторната несигурност и враждебните коментари на министрите засегнаха доверието и една по една най-големите банки в страната спряха да купуват данъчните кредити от клиенти и строителни компании, като ги оставиха без пари за свършена работа.

„Над 33 хил. фирми са застрашени от фалит със загуба на 150 хил. работни места“, казва Клаудио Джовине, ръководител на икономическите анализи в лобистката група на малкия бизнес в Италия CNA.

Допитване сред представители на групата този месец е показало, че 60 хил. компании нямат ликвидни средства, защото не могат да продават данъчните кредити, които са приели като плащане за работа.

Тези блокирани кредити възлизат на над 5 млрд. евро, сочат изчисления на CNA. В резултат на това 50% от фирмите забавят плащания към доставчиците си, 30% са спрели да плащат данъците си, а 20% не плащат на работниците си, показва допитването. Почти половината са заявили, че може да им се наложи да затворят бизнеса си.

Дали бумът от миналата година ще се превърне в истински срив зависи от решенията в следващите седмици.

В момент, когато икономиката вече стагнира, притеснените партии в Италия внесоха редица предложения в парламента за съживяване на супербонуса.

Те включват разширяване на вида компании, на които банките могат да продават данъчните си кредити, за да бъдат включени и малки фирми с оборот над 50 хил. евро, и разрешаване на банките да използват кредитите, за да купуват държавни облигации. Остава да се разбере дали тези идеи са приемливи за Драги.

Собственикът на строителна компания Тот казва, че данните за индустрията през лятото ще бъдат „ужасни“ и единственият начин за спасяване на програмата е да се възстановят неограничените възможности за търгуване с данъчните кредити, макар да признава, че някои фирми може да заобиколят правилата.

„Миналата есен всичко вървеше толкова добре. То беше посечено по толкова жесток начин“, споделя Тот.