IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Архитектурен Китай се променя към традиционния облик

Модерните форми започват да губят интерес в очите на китайските власти, които все повече се обръщат към традиционната местна визия

17:30 | 29.09.19 г.
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Вече четири години се строи най-високият небостъргач в Пекин. Докато трае този процес архитектите му получиха неочаквана заявка от градските власти.

Въпреки че вече е построена повече от половината от сградата, и въпреки факта, че формата ѝ трябва да се основава на „дзуън“, церемониален съд за вино, популярен при династията Шан – властите за категорични - кулата трябва да има по-„китайска“ визия, съобщава CNN. 

„Клиентът ни получи обаждане от кабинета на заместник-кмета, казвайки, който прави преглед на цялото ново строителство в Пекин", припомня Робърт Уитлок, директор „Дизайн“ на Kohn Pederson Fox (KPF), американската компания, която стои зад небостъргача с височина 1731 фута (приблизително 527 метра). „И от кабинета смятат, че плоският връх на сградата не е достатъчно китайски“, добавя Уитлок.

През следващите месеци архитектурното дружество провежда поредица от срещи с градските планьори, за да договори последните промени в дизайна на зданието. Докато архитектите се съпротивляват на новото изискване, в което виждат „буквални“ интерпретации на китайската култура, представителите на местната власт посочват пагодите и покривите на храмовете като източници на вдъхновение, заяви директорът на KPF Лий Лей.

"Едно от предложенията (беше) да разгледаме Небесния храм - дали има начин да интерпретираме традиционните елементи на многоетажния покрив ... по някакъв начин, и да ги приложим отгоре на сградата", добави Лей , „за което веднага преценихме, че няма да е удачно“.

Резултатът е компромисно решение. Короната на Citic Tower ще бъде с по-големи извивки и удължена в ъглите, отразявайки линиите на традиционната китайска архитектура.

През 2014 г., президентът Си Дзинпин изнася реч на симпозиум в Пекин, в който, според съобщенията на държавните медии, той критикува изграждането на необичайни сгради – онези с експериментални форми, и неоправдано високите небостъргачи, които в момента определят съвременната китайска архитектура.

Ръководителят на KPF не вярва, че желанието на пекинските власти е „директно повлияно“ от президента. Ще трябва да мине още една година преди Държавният съвет да издаде по-твърда директива от тази през 2016 г., призоваваща за прекратяване на „големите, ксеноцентрични“ и „странни“ сгради в полза на тези, които са „подходящи, икономически, зелени и приятни за окото“.

Днес в страната, някога разглеждана като експериментална площадка от архитектите, нарастват сигналите, че планьорите вече не са така добре предразположени към западния дизайн. И архитектите - независимо дали са повлияни от позицията на Си, все по-често търсят собствената история и култура на Китай.

Културната увереност

Годините след комунистическата революция от 1949 г. се характеризират с утилитаризъм, който смята, че дисциплината е въпрос на изграждане. Пренебрежението към историята и изкуството от страна на комунистическия лидер Мао Дзедун също води до унищожаване на старите структури и единствено отчаяната намеса на неговия помощник Джоу Енлай, както се твърди, успява да спаси от разрушения самия Забранен град.

В години на XX век на континенталната част от Китай биват реализирани малко сгради с международен интерес или известност. Едно от забележителните изключения – вече несъществуващия хотел Fragrant Hills, бива изоставен малко след отварянето си през 1982 г.

Но бумът на строителството от началото на новото хилядолетие промени тази тенденция.

Строителните компании се сдобиха с по-сериозни средства, а местните власти започнаха да търсят начини да превърнат градовете в туристически атрактивни дестинации. Чуждестранните архитекти наводниха Китай, гледайки на страната като на нов източник на приходи, още повече след глобалната финансова криза през 2008 г.

Покрай този строителен и архитектурен бум се появиха забележителни постройки. Изтъкнатият архитект с британски и иракски корени Заха Хадид усъвършенства своите криви на космическа епоха чрез операта в Гуанджоу и уникалния Международен младежки културен център Нанкин, а в Пекин холандската компания OMA издигна неподлежащата на законите на гравитацията CCTV Headquarter, .

И въпреки това, на всеки подобен успех се появяват безброй архитектурни възможности за подигравки: офис сграда във формата на монета в Гуанджоу, център за изкуства в Джънджоу, наподобяващ футуристични яйца и др.

Тази злощастна репутация ще бъде включена в новата позиция на правителството. Но промените в архитектурната общност на Китай вече са в ход, посочва местен архитект, който определя точно тази година, годината, в която Пекин беше домакин на олимпийските игри, като значима повратна точка.

Според него китайската култура става по-уверена, тъй като страната се превърна в една от водещите световни икономики.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 02:51 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още