IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо се спука балонът на изкуството в Индия?

Правителството не проявява интерес към културата, твърди водещият колекционер Киран Надар

13:37 | 12.02.14 г.
<p>
	<em>Снимка: архив Ройтерс</em></p>

Снимка: архив Ройтерс

Огромна глава на Буда с позлатени очи, уши и устни пази дълбок басейн пред дома на колекционерите на изкуство от Делхи Шалини и Санджай Паси. Скулптурата, дело на "индийския Деймиън Хърст" Субодх Гупта, е обърната с лице към луксозната къща на семейството в елитния квартал "Голф Линкс".

Двойката е типичен пример за богатите индийци, които дилърите и аукционерите се опитват да привлекат, а Christie's и Sotheby's гледат на огромната им родина Индия като на следващия огромен пазар на изкуство наред с Китай.

И двете страни имат огромно население, някои хора в тях трупат зашеметяващи състояния, а новобогаташите търсят всяка възможност да демонстрират символите на успеха си. Тук обаче сравнението свършва - реалността е, че пазарите на изкуство в двете страни са коренно различни.

Официално в Индия пазарът възлиза на около 40 млн. долара годишно. Дори и сумата да е двойно по-голяма поради нерегистрираните сделки, той остава нищожен в сравнение с 3,51-те млрд. долара, генерирани на търгове на произведения на изкуството в Китай през 2013 г., пише BBC

На какво се дължи това огромно несъответствие? И какво се случи с мимолетния "бум на изкуството в Индия" през 2006-2007 г., когато творби на Гупта се продаваха за по над 1 млн. долара, а борсовите търговци спираха работа, за да следят онлайн търговете?

Причините са много - от липсата на държавна подкрепа и бедната културна инфраструктура на Индия, до спукването на балона на изкуството през 2008 г.

"Правителството има нулев интерес към културата - това е обезкуражаващо", признава водещият колекционер Киран Надар - един от малкото индийци, основали частен музей в страната. "Дори трябва да плащам мито за всяко нещо, което внеса за музея, който работи с идеална цел! Освен това нямаме много посетители - около 3000 месечно или половината от това, на което се надявахме", обяснява той.

В същото време в Китай правителството предоставя безвъзмездно под наем земя за музеи и твърдо промотира изкуството и културата. То официално обяви, че културата е "основополагаща индустрия", като целта му е на нея да се падат 5% от БВП на страната. В момента на територията ѝ работят 3500 музеи и 535 частни музеи, а само до средата на XX век нямаше нито един.

Прословуто тромавата бюрокрация на Индия също не помага.

"Тук ти трябва виза дори за банята", казва Питър Наги от Nature Morte в Мумбай.

Върху вноса на изкуство действа мито от 15%, което чуждестранните лица трябва да плащат за творбите, внасяни с цел продажба. Въпреки че сумата се възстановява при реекспорт на непродадените произведения, процедурата често отнема месеци, което убива по-малките галерии.

Китай също налага огромно мито за внос - 24%, но в Шанхай се развива нова зона за свободна търговия, която може да облекчи ситуацията. Няколко галерии вече са заявили интерес да се установят в нейния периметър.

Спукването на индийския балон на изкуството през 2008 г. е друг фактор, който не работи в полза на местната индустрия. Тогава цените паднаха с до 70% и цяло едно поколение от артисти бе загубено за бизнеса, твърдят експерти. Все пак някои от тях са оптимисти и казват, че в Индия има много потенциални колекционери, но узряването на пазара ще отнеме време.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 02:30 | 05.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още