Само затягането на паричната политика от Фед няма да победи инфлацията в САЩ

Инфлацията в САЩ е най-високата от десетилетие, а домакинствата и фирмите се притесняват от намалената си покупателна способност. Монетарните власти настояват, че повишенията на цените са преходни, но има натиск върху Федералния резерв да започне да затяга паричната политика. Мнозина очакват Фед да намали покупките на облигации с 15 милиарда долара на месец, започвайки от ноември, пише за Wall Street Journal Алекзандър Уилям Солтър, доцент по икономика в Тексаския технически университет. 

Обикновено инфлацията се причинява от разхлабена парична политика. Когато Фед купува активи, паричното предлагане нараства, оказвайки натиск за повишаване на цените. Но само нарастващият баланс на Фед не е достатъчен, за да предизвика инфлация. За да се повишат цените, паричното предлагане трябва да расте по-бързо от търсенето на пари. Когато това се случи, парите стават по-малко ценни и нивото на цените се покачва.

Но при извънредни обстоятелства немонетарни фактори могат да причинят инфлация. Максимата, че инфлацията е резултат от твърде много пари, преследващи твърде малко стоки, означава, че има два възможни източника: твърде голяма покупателна способност или твърде малко неща за купуване. В момента проблем е именно второто. Големите транспортни проблеми и недостигът на важни суровини, като полупроводници, изкривиха механизмите на икономиката. Производството и разпространението станаха по-трудни. Резултатът е очевиден: стоките поскъпнаха.

Правилният отговор зависи от това регулаторите да идентифицират истинската причина за инфлацията. Затягането от Фед е подходящо, ако причината са лесните пари. Но това не е ясно. Докато паричното предлагане скочи до небето миналата пролет, скоростта на парите - средният темп на оборот на доларите - се забави рязко. Това означава, че паричното предлагане и търсенето на пари нараснаха едновременно. Освен това негативните данни за заетостта през октомври показват, че пазарът на труда не е в добро състояние, още едно доказателство за проблеми от страна на предлагането.

Фед иска да постигне целта си за инфлация средно от 2%. Ръстът на цените в момента е 5,4%, значително над нея. Чрез затягане инфлацията може да се забави. Но ако Фед затегне твърде бързо или не успее да управлява пазарните очаквания, това може да доведе до спад на доходите и нарастване на безработицата. Това е голямата слабост на инфлационното таргетиране: регулаторният отговор на забавянето на инфлацията влошава нещата, когато икономиката е ограничена откъм предлагане, а не откъм търсене.

Има два начина за борба с инфлация от страна на предлагането. Първият е да се разхлабят или отменят регулациите, които правят по-скъпо производството на стоки и услуги. Въпреки идеологическата съпротива от страна на прогресивнит, администрацията на Байдън трябва да прегърне „либерализма от страна на предлагането“ за доброто на икономиката и от собствен политически интерес.

Вторият начин е монетарните власти да изберат по-разумно правило, като например цел за общите разходи. Чрез стабилизиране на номиналния брутен вътрешен продукт - продукцията, оценена по текущи пазарни цени - Фед ще може да се бори с недостиг при търсенето, без да удря икономиката при недостиг на предлагането. Целевите разходи работят по същия начин като целта за инфлация, когато търсенето е слабо. А когато предлагането е слабо, целта за разходите работи още по-добре: Фед може да толерира по-високи цени, които поемат част от шока, вместо да усилва щетите чрез принудително забавяне на инфлацията. Когато условията на предлагане се влошат, мотото на Фед трябва да бъде „Не вреди!“. Целта за разходите ще му помогне да се придържа към тази мантра.

Това не е Волкър момент (Пол Волкър, бившият гуверньор на Фед, успешно преборил се с двуцифрена инфлация – бел. прев.) За да победим инфлацията, се нуждаем от целенасочени регулаторни и парични политики. Това означава премахване на правителствените пречки пред предлагането и възприемане на по-добра монетарна цел от страна на търсенето.