IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Атлантизмът ще остане в отстъпление независимо кой е президент на САЩ

Следващата администрация в Белия дом ще открие, че европейските ѝ колеги са по-склонни да заявят своите разногласия с Америка, защото свикнаха с това при Тръмп

22:00 | 02.10.20 г. 2
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Много европейски лидери може би таят надежда, че победа на Джо Байдън на президентските избори в САЩ през ноември би могла да възвести нова ера за атлантизма след дипломатическото вилнеене на Доналд Тръмп, което заплаши с търговски войни и постави под съмнение ангажимента му към НАТО. Тези лидери може би трябва да се запитат дали собствените им народи биха желали такава нова ера, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Наскоро институтът Clingendael публикува проучване на общественото мнение в Нидерландия. То показа нарастващ скептицизъм относно надеждността на трансатлантическото сътрудничество. На въпрос дали Америка представляват заплаха за европейската сигурност, 29 процента отговарят с да - не много под онези съответно 35 и 36 процента, които казват същото за Китай и Русия. Огромните 79 процента очакват САЩ да намалят защитата на Европа през следващите пет години и да изискват континентът да поеме повече отговорност за собствената си сигурност.

„Нидерландците очакват политическите предизвикателства на деня да бъдат решавани предимно в европейски контекст, а не в западен, атлантически такъв“, посочва Рем Кортевег, старши изследовател в Clingendael и съавтор на доклада. Всъщност 72 на сто от анкетираните заявяват, че Нидерландия трябва да си сътрудничи повече с Франция и Германия, като 53 на сто твърдят това по отношение на военното сътрудничество.

„Това е изненадващо - трансатлантическият рефлекс традиционно е супер силен“, констатира Кортевег.

Нидерландците не са единствени. По-рано този месец проучване на Pew Research Center установи, че във Франция, Германия, Обединеното кралство и Швеция, както и в Нидерландия, делът от обществеността с благосклонно отношение към САЩ е на или близо до най-ниското си ниво за двете десетилетия откакто се провежда анкетата. За това помогна и реакцията на САЩ спрямо пандемията от коронавирус, която в тези страни се оценява като по-лоша от собствената им, на ЕС, СЗО или Китай. 

Успоредно с охладняването на европейците към САЩ, американците се дистанцират от Европа, изтъква Александра де Хооп Шефер, директор на аналитичния център Германски фонд Маршал в Париж.

„Трябва да се вгледаме в дълбоките тенденции, а не да следим президентските туитове“, казва Де Хооп Шефер. „Вижте как по много начини се променя американското общество“, като например демографски, след като повече американци обръщат внимание на своя латиноамерикански или азиатски произход. "Интересът към Стария континент ще намалее по естествен път в културно отношение", смята тя.

И в политически план „Европа не е стратегически фокус на Вашингтон днес“, отчита Де Хооп Шефер, която мисли, че трансатлантическите отношения все повече ще се разглеждат в светлината на глобалното съперничество между САЩ и Китай.

Всичко това сочи, че следващият президент на САЩ, може да има по-малко значение за европейските интереси, отколкото на някои би им се искало. След войната в Ирак европейските нагласи към САЩ бяха на дъното, а след това скочиха след избирането на Барак Обама. Но първата администрация на Обама „честно казано беше истинско разочарование за Европа, тъй като нейните рефлекси изобщо не бяха трансатлантически”, коментира Кортевег.

Това може да се повтори, предупреждава той: „Посланието на Байдън, дори предадено с кадифена ръкавица, може да бъде също толкова грубо (като това на Тръмп) относно разходите за отбрана и привличането на европейците на страната на Америка, когато например става дума за отношенията с Китай."

Де Хооп Шефер посочва, че елитите на европейските държави се разминават по въпроса за това доколко те очакват интересите на САЩ и Европа да бъдат съгласувани в дългосрочен план. Според нея Франция е сред най-скептичните, припомняйки, че страната е била „готова през 2013 г. да предприеме действия срещу Сирия, но след това Обама промени решението си". Германците са по-склонни към „розова, може би наивна“ надежда, че победа на Байдън ще оправи нещата, докато за Полша и нейните съседи присъствието на американските войски е „екзистенциално“.

Вместо по-широко европейско единство, Де Хооп Шефер предвижда, че „форматът E3 (Великобритания, Германия и Франция) вероятно ще бъде основният политически кръг, към който Вашингтон ще се обръща, когато решава важни въпроси“.

От друга страна тя вярва, че „независимо кой е президентът“, следващата администрация в Белия дом ще установи, че европейските й колеги са „по-склонни да заявяват своите разногласия със САЩ, защото свикнаха с това при Тръмп”.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 02:14 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 3 rate down comment 3
Pyramid
преди 3 години
Именно ТОВА, което казваш (изолационизмът Тръмпониев), ме накара преди 4 години, да му стискам палци. И сега му стискам. Щото е откачалка, ама (доколкото му позволява откачеността) със здрави нерви и умения на преговарящ. Ако някой не е забелязал, само Тръмп не разпали нова война...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 4 rate down comment 1
korn
преди 3 години
Добре казано. Можеше да се отбележи, че всъщност Тръмп не е навредил с нищо на ЕС, даже обратното-спомага за по обединен съюз с повече разходи за отбрана и самостоятелност. При Обама и демократите беше точно обратното, при тях беше най големия възход на Русия и Китай. Като оставим настрана политическите приказки и мечтите за един по равен и справедлив свят, от икономическа и стртегическа точка, Тръмп е нашия човек.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още