Трябва ли да се откажем от лева?

За пръв път в 140-годишната си история българската валута е онова, за което са мечтали създателите й: силна и необременена с дългове. Защо тогава искаме да я сменим?

18:30 | 02.07.20 г. 55

Екип на Investor

Създател

Елена Илиева

Редактор

Снимка: Архив Ройтерс

От Константин Томов

През февруари 2019 огромни транспаранти по сградата на Полската народна банка и още няколко знакови сгради във Варшава честваха стогодишния юбилей на националната валута - злотата.

В Унгария форинтът ще стане на 74 през август. В Чехия кроната е вече на 102 години (или дори на 128, ако проследим корените й до австро-унгарската крона от 1892). Националните валути на Швеция и Дания, също наречени крони, съществуват в сегашния си вид от 1914.

КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ТЕЗИ ДЪРЖАВИ ЛИ? Те всички са членки на Европейския съюз, но държат на своите стари и утвърдени национални валути, отказвайки да приемат еврото. Швеция и Дания го отхвърлиха с референдум; Полша обяви, че то би отнело от суверенитета й; Унгария не смята, че въпросът е на дневен ред "в близкото десетилетие". "Вече на 20 години, еврото изпълнява всички функции на добрите пари. Но същото важи и за чешката крона, която е на 100 години", заяви преди време подуправителят на Чешката народна банка Томаш Холуб.

И обратно - всички онези "нови" членки на ЕС, които приеха еврото, го направиха, отказвайки се от валути с твърде скромна история. Литовските литове и латвийските латове са съществували 18 години между двете световни войни и за кратък период след 1993. Словашката крона живя между 1939 и 1945, и после между 1993 и 2008. Словенският толар изкара 16 години след създаването си през 1991. И накрая стигаме до куната, която бе измислена и въведена в Хърватия през 1994, и която сега страната спешно иска да замени с еврото. 2

Първата емисия български сребърни левове е отсечена в Санкт Петербург

Логиката е ясна: онези, които имат стари и утвърдени валути, не искат еврото. Онези, които нямат, го приемат. Има само едно ярко изключение от правилото: България.

БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ Е ПО-СТАР от всички тези валути: на 4 юни тази година отбелязахме 140 години от деня, в който Второто обикновено народно събрание гласува закона за създаването му ("Закон за правото на резание монети в Княжеството"). Той е преживял успешно локални и световни войни, преврати, национални катастрофи, фалити на държавата, хиперинфлации и банкови кризи, няколко смени на политическото и дори на общественото устройство. И ако погледнем обективните показатели, днес е в най-силната си и стабилна позиция за тези 140 години история.

Франк Дзапа казваше, че за да бъде една държава истинска, тя трябва да има футболен отбор, собствена авиокомпания и собствена марка бира. Това са несъмнени стожери на държавността, но все пак бихме добавили към тях и националната валута. Само че българската валута някак си никога не е получавала вниманието, което заслужава. Дори фактите около създаването й са обвити в мъгла, а в печата ще откриете само няколко видимо произлизащи от един и същи източник статии, обявяващи, че "Иван Евстратиев Гешов е бащата на българския лев". Но всъщност през 1880 Гешов дори не се намира в Княжеството, а в родния си Пловдив, като председател на Областното събрание на Източна Румелия. "Бащите" на българския лев са съвсем други.

ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА в Европа, въведена при толкова сложни обстоятелства като лева. За България Освобождението е изпълнение на вековна мечта, разбира се; но също така и пълно скъсване с дотогавашната икономическа система. Шокът след 1878 е несравнимо по-тежък дори от шока след 1989.

Доста българи са успели да се позамогнат в средата на XIX век, възползвайки се от отварящите възможности войни. Но през 1878 те внезапно загубват основния си клиент - османската държава, и неслучайно над две трети от тях изчезват след Освобождението. Българското земеделие, по това време на такова примитивно ниво, че дори стоманените плугове са небивала рядкост, също остава без главния си пазар. А българската манифактура няма шанс да се мери с далеч по-евтиното западно промишлено производство, което на всичкото отгоре по силата на Берлинския договор се внася у нас със съвсем ниски мита - 8% номинално, а реално - и по-малко, защото се облага договорената, а не пазарната стойност.

Вярно, много българи се сдобиват с имоти, работилници, воденици, като откупуват евтино от напускащите турци, или просто се настаняват след тях. Но им липсва капитал за развитие.

Първата българска банкнота, със сериен номер 000001, е съхранена по чудо и до днес и може да се види в Габровския музей.

КРЕДИТИРАНЕ НА ПРАКТИКА НЕ СЪЩЕСТВУВА, а дори и състоянията на най-заможните българи са твърде скромни като основа за индустриално развитие. Да не говорим за трогателната неопитност на първите български фабриканти - съчетана обаче с решимост и практичен ум. В "Розата на Балканите" проф. Иван Илчев разказва как навремето Иван Калпазанов, родоначалникът на текстилната индустрия в Габрово, изпраща писмо "до най-старата и най-реномирана фабрика за текстилни машини в Германия". Няма никаква идея коя е тя или какъв е адресът. Добре, че германските пощи са съвестни, проучват и доставят писмото, където трябва. Христо Бобчев, също един от първите фабриканти, отива сам да си купи машините от Манчестър - и нарежда на реверите на сакото му да извезат "Не говоря чужди езици, пътувам за Манчестър". Пристига успешно, скоро машините са доставени и се ражда "Първа английска текстилна фабрика Александър".

Но хора като Калпазанов и Бобчев са изключения. За огромната част от българите (82% селско население към 1880) единственият достъп до пари е чрез лихвари.

"Нуждите на селото се заключаваха само в няколко артикула: покупка на сол за добитъка, железария, обработени кожи, отчасти дървен материал и някои други стоки", пише в Юбилейния сборник на Българската народна банка 1879-1929. Но дори и тия скромни нужди са достатъчни да докарат повечето селяни до просешка тояга, защото лихвите са огромни - от 25% до 50%, че и повече. "Селското население е било обременено с дългове до такава степен, че реколтата е била едвам достатъчна за покриване лихвите", пишат съставителите на сборника. От стари лихварски книги се вижда, че е нещо обичайно при заем от 240 лева за три години да се изплатят 1240. Още през 1864 османското правителство се опитва да ограничи кожодерството със закон, но без особен успех.

Последна актуализация:

11:10 | 14.09.22 г.

икономиката на България български лев

напиши коментар

Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар

dikens15
преди 3 години

Аз не виждам рублата да е основно разплащателно средство у нас, нито да сме вързани към нея, а ти?? Вързани сме към Дойче марката, а чрез нея към еврото в момента.

отговор

dikens15
преди 3 години

Ти левът ще го върнеш, но бордът политико- банкерската мафия в България никога няма да иска да го върне. Дори напротив през всичките тези години те се чудят как да се отскубнат от него. Самата идея да се махне нещо, което работи отлично толкова години би трябвало да ти говори нещо.

отговор

dikens15
преди 3 години

Ами, защото изпълнява задачите си, затова!!!

отговор

khao
преди 3 години

много ясно...то е за здраве. тричането пази от корона вирус...тричам се през ден и не нося маска !!!! :)))) здрав съм като куче!!!

отговор

unicornblade
преди 3 години

Парите са услуга, която държавата предлага, и като всяка услуга, трябва да бъде предоставяна качествено. Това в света го правят в САЩ, Великобритания и Япония, може би и Китай, но те са една друга бира.Ние понеже не можем, а и да можем, може и да не ни дадат (съдя по това че дори руснаците не си го позволяват), трябва да си направи държавата една държавна златодобивна компания, да буха в резерв на БНБ, и ни борд и трябва, ни евро. Иначе ще я караме все така.

отговор

Dr. Vatnikov
преди 3 години

Сещам се за едни скечове на Комиците, като чета излеянията на групата фенове на Малкото Пу тук - двама ц.и.***.и.на общаци и като питат единия "Абе вие що казахте това, бе", Любо Нейков в ролята на единия, казваше и сочеше с пръст другия "той ми каза така да кажа". Та и нашите убавци тук същата работа, логика нула, само някви опорки дето си ги дрънкат на опашката за пенсиите, от сорта на "гледай, гледай само кво ще стане" и "леле всичко ще поскъпне по 8 сега" и тн.

отговор

Pyramid
преди 3 години

НИКАКВО ЕВРО. То е капакът на ковчега.

отговор

dr.5rov
преди 3 години

Хубава история, добре разказана. Работата е там, че лев нямаме откакто е вързан за (няма знаение коя) друга валута. Това е положението. Нямаме и централно банка по съвременното определение за централни банки.Както и за предишните финансови неудачи, така и сега нещата са докарани до тук поради това което сме ние. И други страни (и то много) са пили горчивата чаша на провалите. Не сме само ние. От тук нататък или си правим нормална централна банка или просто въвеждаме еврото. Централна банка не можем да си направим защото нямаме елит, който да устои на изкушенията и ще разсипе страната. Остава качването на борда на еврото. Не че е много хубаво. Ще влезем в сложните игри, които се играят на това поле и при това без никакъв опит и някой на когото да разчиташ, но това е живота. Ще трябва да се учим на собствен гръб. Това е цената да се качиш на по-горното ниво в тази игра, наречена ЕС.

отговор

дядя Вова
преди 3 години

Това е играта бро.Но не нашата.Никой не те пита, нито ще те попита!

отговор

bgMan
преди 3 години

Как така изведнъж лева стана силен пък още е вързан с такъв як оглавник (валутният борд)?Така или иначе вече толкова години лева е вързан за еврото и зависи от него. Обаче лихвите в БГ не са като лихвите в ЕС. По-високи са, което не е добре за конкурентоспособността на БГ бизнеса.Само не съм съгласен че когато станем приемем еврото трябва да поемаме държавни гаранции за заемите и лихвите по тях на по-богати от нас нации в ЕЗ.

отговор