IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Италия и Холандия блокират пакета на ЕС за икономическа помощ

Основният спорен момент е какви действия трябва да предприемат държавите в замяна на подкрепата

13:08 | 08.04.20 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Ръководителят на Еврогрупата Марио Сентену. Снимка: EPA</p>

Ръководителят на Еврогрупата Марио Сентену. Снимка: EPA

Ръководителят на Еврогрупата Марио Сентену преживя тежка нощ: португалският финансов министър и неговите колеги се бориха в продължение на 16 часа за постигане на споразумение за планирания европейски пакет за икономическа помощ. Една видеоконферентна връзка последва друга - понякога с всички 27 министри, понякога двустранни срещи.

И в сряда сутринта в осем часа Сентено нареди почивка за себе си и колегите си. „Стигнахме много близо до сделка, но все още не сме там", написа той в Twitter. Затова сега преговорите се отлагат, а нов опит ще последва в четвъртък.

"Моята цел остава: Силна спасителна мрежа в ЕС срещу въздействието на Covid-19 (за защита на работниците, фирмите и държавите) и ангажиране със значителен по размер план за икономическо възстановяване", написа той в Twitter.

Залогът е пакет от заеми на стойност до 540 млрд. евро за страни от ЕС и за компании, които са изложени на финансови проблеми след кризата. 25 от 27 финансови министри на ЕС са дали съгласие на споразумението, включително федералният министър на финансите на Германия Олаф Шолц и френският му колега Бруно льо Мер, твърдят пред Handelsblatt дипломати от ЕС. Две държави обаче все още блокират договорката: Италия и Холандия.

„Италианците искат да бъде споменат взаимен дълг, като възможен инструмент, който да бъде анализиран допълнително в бъдеще. Холандците казаха „не“, казал източник на Ройтерс.

Проблемът на Италия е планираната кредитна линия на спасителния фонд на еврозоната. Тя е предназначена за държави членки, които са финансово затруднени заради кризата. Тези страни могат да получат заем в размер на два процента от брутния си вътрешен продукт от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). За тази цел фондът ще предоставя максимум 240 млрд. евро.

Условията за кредитиране, които иначе са обичайни за ЕСМ, в момента ще са видимо облекчени. Програмите за икономически реформи в момента не се предписват на страните получателки. Но те трябва да се ангажират да спазват фискалните разпоредби на ЕС поне в средносрочен план. Италия все още е твърде далеч дори от това.

Италианският финансов министър Роберто Галтиери е поискал отпускането на заемите да е почти безусловно, твърдят дипломати от ЕС. Предисторията за това искане са антиевропейските настроения на италианския десен популист Матео Салвини. Той твърди, че ЕС иска да принуди Италия да взема заеми, което поставяло правителството в Рим под огромен натиск.

Италианското искане за безусловни заеми обаче трудно може да бъде удовлетворено. Това би нарушило правилата на фонда и много страни от еврозоната не биха били готови да сторят това.

Нидерландия пък има възражения срещу европейските обезщетения за работа на съкратено работно време Sure, предложени от ЕК. Органът на ЕС иска да отпуска заеми на държавите членки за финансиране на обезщетения за работа на съкратено работно време. За тази цел се планира набиране на до 100 млрд. евро на финансовите пазари. Нидерландия по принцип е съгласна с това.

Но според страната трябва да се гарантира, че Sure няма да стане постоянен инструмент, казва холандският финансов министър Вопке Хокстра. „Еврооблигации - не бих ги подкрепил и кабинетът също не би направил това", посочи Хокстра пред парламента на страната преди предстоящата във вторник ключова среща на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната), на която ще се обсъдят съвместни европейски финансови мерки за ограничаване на негативния икономически ефект от Covid-19, предаде Ройтерс.

Холандският финансов министър добави, че винаги трябва да има условия, свързани с използването на средства от Европейския стабилизационен механизъм.

А иначе самият проект за регламент на Sure изрично подчертава, че това е „временен“ инструмент, но това не е достатъчно за холандеца.

Така че сега дългият спор за европомощта ще продължи – в четвъртък. А провалът може да има фатални последици - например за финансовите пазари. Ако се събуди впечатление, че паричният съюз няма да може да вземе съвместно решение, това може да породи нови съмнения за сближаването на еврозоната и да застраши стабилността на единната валута. Така че за еврото много неща са заложени на карта и затова спешно е необходим сигнал за европейско единство.

Италия всъщност е за налагане на възможността за емитиране на общи облигации в Европа. Други южноевропейски страни и Франция също са за това.

Но срещу декларираната воля на Германия, Австрия, Холандия и Финландия еврооблигациите не са приложими, поне в краткосрочен план. Пакетът за помощ от 540 милиарда евро, за който сега се дискутира, не включва еврооблигации - дори италианците се примириха с това.

Въпреки това темата не е напълно отпаднала. Франция настоява след кризата да се финансира европейски фонд за възстановяване на европейската икономика с европейски държавни облигации. Поне осем държави от ЕС подкрепят това искане.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:24 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 4 rate down comment 1
onezero
преди 3 години
Лапане и изнудване - PIGS в действие, нищо ново
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още