IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Икономист: Членството в ЕСМ сега ще навреди на България в настъпващата криза

България има изключително благоприятни изходни условия от финансово-икономическа гледна точка, посочва икономистът Стоян Панчев

18:15 | 20.03.20 г. 14
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Pixabay </em></p>

Снимка: Pixabay

Все повече страни предприемат все по-драстични мерки за ограничаване разпространението на коронавируса. Действията са невиждани от поколения европейци и ситуацията започва да наподобява военновременна обстановка. Правителствата постепенно разбират, че поне до един момент ефективността на мерките е правопропорционална на тяхната строгост въпреки икономическата и финансовата цена.

А тази цена вероятно ще бъде драматично висока и далеч надхвърляща онова, което наблюдавахме след 2008 -2009 г. Бегла ориентация за ефектите дори само от началото на настъпващата криза ни дават новоизлезлите икономически данни от Китай за януари и февруари т.г.-13,5% спад в индустриалното производство, рекорден резултат, 12 пъти по-голям спад в инвестициите от прогнозите, 20,5% срив продажбите на дребно и невиждана безработица от 6,2%. Прибавим ли това към вече натрупаните в последните години дисбаланси и забавянето на икономиката в части от света като еврозоната още преди пандемията, ситуацията започва да изглежда особено сериозна.

Двойкаджиите на еврозоната

Настъпващата криза ще удари най-силно фискално най-слабите страни. Предстои от една страна спад на данъчните постъпления, вследствие забавящата се икономическа активност, а от друга - натиск за все по-големи публични разходи, свързани с различни схеми за подкрепа, компенсации или стимулиране. Тази комбинация от предстоящи процеси ще е един истински „фискален коктейл Молотов“.

В еврозоната има много фискално слаби, до неустойчивост, страни. Което не е изненадващо предвид слабата финансова дисциплина, която самата конструкция и политиките в еврозоната насърчават. От една страна, там доминира т.нар. морален риск, свързан с очакването че някой извън твоята държава ще те подкрепя (както например ЕЦБ чрез разхлабената си парична политика, която дори тези дни се фокусира все повече именно към покупки на дългови инструменти, т.е. насърчаване вместо намаляване на задлъжнялостта в еврозоната). От друга страна, в еврозоната дори съществуващите на книга фискални правила не се спазват и не се прилагат строго.

Ето защо днес в еврозоната имаме големи и малки държави - „фискални двойкаджии“. Италия, Испания, Гърция, Франция,Белгия…  списъкът е дълъг. Общото е неизпълнението на задълженията по т.нар. Маастрихстки критерии, които поне на хартия представляват ключов елемент от стабилността на валутния съюз.

Кой ще спасява фалирали държави в еврозоната?

Подобна ситуция ни води до съвсем реалистичния извод, че ще се наложи спасяване на такива държави. Възниква следващ въпрос – чрез какъв механизъм еврозоната ще може да извърши предстоящи спасителни операции за държави-свои членки? 

Единственото и най-доброто в тази посока, което ръководителите на еврозоната измислиха в резултат на кризите, които раздираха еврозоната през втората половина от нейното кратко съществуване, бе създаването на Единния стабилизационен механизъм (European Stability Mechanism, ESM).

Тези дни много се коментира дали и как този „спасителен“ механизъм може да бъде използван за страни, пострадали от пандемията с новия коронавирус. За съжаление един трезв поглед към ESM е достатъчен, за да попари всеки порив на оптимизъм.

ESM е фонд с капитал около 705 млрд. евро. Дали това е достатъчно за да бъдат спасени страни като Италия, Гърция, Испания, Португалия,Белгия, Кипър и Франция, имайки предвид дори само размера на публичните им задължения. По последни данни на Евростат от третото тримесечие на 2019 г., комбинираният им дълг е 7 150 млрд. евро, т.е. близо 7,2 трилиона евро само за тези 7 държави.За отделните страни като част от техния БВП това е 137% за Италия, 121% за Португалия, 98% за Испания,  101% за Франция, 99% за Кипър, 102% за Белгия и 178% за Гърция.

Данните за капитала на ESM са публични. Всеки може да направи следните сметки, които ясно показват, че парите от ESM ще бъдат крайно недостатъчни.

Първо, от тези 705 млрд евро реално са внесени едва около 80 млрд. евро, което е само около 11%. Останалите са записани, но неизплатени от различните държави-членки на еврозоната, които са и акционери в ESM.

Второ, размерите на тези незаписани задължения за внасяне на капитал варират според, най-общо казано, големината на икономиките на тези страни. Например една Италия следва да довнесе в капитала на ESM около 111 млрд. евро. Испания – 74 млрд. евро. Франция – 126 млрд. евро. Белгия – 22 млрд. евро. Гърция – 17 млрд. евро. Португалия – 16 млрд. евро. Кипър -  1 млрд. евро.

Сумата от дължимите от тези фискално провалени държави в еврозоната (с дългове над 100% от БВП) е около 367 млрд. евро. Това е близо 60% от дължимия и още невнесен капитал в ESM!

Последна актуализация: 09:07 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

14
rate up comment 7 rate down comment 3
be_google
преди 4 години
Абе, алоооооу да ви пратя ли аз една статийка? Защо публикувате всякакви глупости и откровенно *** гледни точки? Аман бе 22 години все това...пуснете не обратно у форума по цял дне такива тъпотии ще пиша. Това е Наглосаксонската икономическа секта- ЕС е лош, ЕС виновен за всичко, по-млако Брюксел и повече локални мафии...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 9 rate down comment 3
dikens15
преди 4 години
Някакви икономически аргументи по темата имаш ли или си тук да се реш и тролиш????
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 8 rate down comment 5
redcretin
преди 4 години
Тъй тъй, ама Винету ви отпра минус 5млрд вече - а ония в еврозоната отделят фондове да спасят бизнеса и хората. Пък някакъв самозванец нека ви обяснява колко е хубаво, заради Фибанк не можахте да влезете в ЕРМ2, сега вече нещата ще се осерат с години напред.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 5 rate down comment 8
kosuma
преди 4 години
dik изкара по 10 копейки на пост. Айде по едно крмче и в леглото.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 9 rate down comment 6
dikens15
преди 4 години
Левът е вързан не за еврото, а за Дойче марката и оттам за еврото. Ако се срине еврото то ние автоматично оставаме вързани за Дойче марката. Еврото може да се себе и да изчезне но това не означава, същото и за марката- първото е изкуствена валута, втората не е. Обезценка на лева няма да има стига да оставят борда( но правят всичко възможно да го махнат) - той е стабилност, сигурност, предвидимост. Много добра статия, всичко е много точно написано и няма политически залитания.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 3 rate down comment 3
dikens15
преди 4 години
А не теб как ти казват- нека да позная -оли гифрена !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 4 rate down comment 5
dikens15
преди 4 години
Обратното е тъ пако!!! Банкери и политици искат и натискат колкото могат да се влиза, защото ще се махнат ограниченията на борда и ще могат да крадат и въртят сгемите си.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 2
dikens15
преди 4 години
Ти прочете ли статията, другарю футболист???? Разбра ли какво се говори в нея!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 6 rate down comment 3
dr.5rov
преди 4 години
Левът е вързан за еврото. Ако еврзоната се срине то - ко прайм тогаз.Тогава и нашият лев ще се срине спрямо да речем долар, юан, ...Ако юздата, която сме си сложили я вържем за долара, то съотношението ще е толкова унищожително, че ще е по-добре да махнем изобщо борда. Но тогава пък преобладавщо ловно-събирателен елит няма как да се сдържи да не направи още един грабеж. В такива бурни времена, когато еврото се срива и еврозоната се разпада, ще има хиляди оравдания за обезценка на лева. Така, че да се молим еврото да оцелее, макар шансовете за това да стават все по-малки.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още