Петролната война усложнява политическите планове на Путин

Откакто преди два месеца Владимир Путин започна конституционна реформа, истинската й цел изглеждаше ясна: да подготви пътя за това той да остане истинския лидер на Русия, след като сегашният му - четвърти, президентски мандат приключи през 2024 г. Единствената изненада е безочието на избрания механизъм. Вместо да приме различна роля, но да управляваща като „баща на нацията“, както се разискваше нашироко, Путин изглежда е готов просто да остане президент. Конституционната поправка, прокарана през миналата седмица, в бъдеще ще ограничи всеки президент до два мандата от по шест години. Тя ще „нулира часовника“, позволявайки на Путин да се кандидатира отново след четири години и потенциално да управлява до 2036 година, пише Financial Times в редакционен коментар.

По-голямата изненада беше залогът на Путин да се оттегли от тригодишния пакт с ОПЕК за управление на петролното производство, след като картелът поиска допълнителни съкращения, за да компенсира спадането на търсенето, причинено от коронавируса. Саудитска Арабия отговори с ожесточена ценова война. Независимо дали Москва целеше това, продължителен период на ниски цени може да изпълни целта на Русия за изместване на американски шистов нефт от пазара. Само че това също може да усложни живота на руския президент. 

Кремъл и петролната група Роснефт - водена от Игор Сечин, бившата дясна ръка на Путин, се борят срещу така нареченото споразумение ОПЕК+ от известно време. Ограничаването на производството спомогна за поддържане на цените, като осигури сносни печалби за Русия и членовете на картела, но също така позволи на американските шистови производители с по-висока себестойност на продуцията да завземат пазарен дял. Тъй като Русия осъществяваше съкращенията в производството отчасти чрез отлагането на нови проекти, тя търпеше и пропуснати стимули за други части на икономиката. Москва също беше раздразнена от санкциите на САЩ срещу газопровода "Северен поток 2", както и върху Роснефт заради сътрудничеството й с Венецуела.

Москва вероятно може да издържи ценова война достатъчно дълго, за да нанесе известна вреда на американските шистови производители. Международните резерви на Русия от 570 млрд. долара далеч надвишават нивото им от 350 млрд. долара, когато цените на петрола за последно паднаха преди пет години. Отчасти благодарение на пакта ОПЕК+, Русия поддържаше бюджетни излишъци и насочваше приходите от петрол над 42 долара за барел към Национален фонд, който сега разполага със 150 милиарда долара. Финансовото министерство казва, че това е достатъчно, за да покрие недостига на бюджетни приходи при цени на петрола от 25 до 30 долара за барел за 6 до 10 години. Падането на вече плаващата рубла, която поевтиня от 67 за долар през миналата седмица до четиригодишно дъно от 72, ще намали петролната цена, при която бюджетът се балансира, под 42 долара за барел.

По-нататъшната девалвация на рублата няма да остане незабелязана от руснаците. Тя би повишила цените на вносните стоки, като ще засегне реалните доходи на домакинствата, които едва наскоро започнаха да се възстановяват след шест години спад. Инфлационният натиск може да принуди централната банка да започне да повишава лихвите, потискайки крайно необходимите инвестиции. Според рисковия сценарий, обявен от централната банка миналия септември, спадът на цените на петрола до 25 долара ще вкара Русия в рецесия.

Дори ако това бъде избегнато, ниските цени на петрола, в допълнение към въздействието на коронавируса, ще затруднят обещаното от Путин възобновяване на стагниращия растеж чрез „национални проекти“, включващи големи публични разходи. Хвърлянето на вината върху епидемията и саудитците може да не удовлетвори руснаците. Гражданите са разделени по въпроса дали Путин трябва да удължи мандата си, показа неотдавнашна анкета, но са категорично изморени от външнополитическите авантюри и жадуват за по-добри обществени услуги и по-висок жизнен стандарт.

Русия може и да е по-добре позиционирана да издържи на петролна война от Саудитска Арабия и американските шистови производители, но това е труден балансиращ акт за 67-годишен президент, който се опитва да убеди поданиците си, че може да ръководи страната до 83-годишна възраст.