IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

При пореден излишък управляващите мислят за по-високи данъци

Вместо да се вдига максималният осигурителен доход, може да се премахнат всички минимални прагове, съветва Петър Ганев от ИПИ

08:05 | 07.10.18 г. 25
<p>
	<em>Снимка: Олег Попов, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Към края на август 2018 г. консолидираната фискална програма е на излишък от 2,4 млрд. лв. Натрупването на подобен излишък към края на лятото се наблюдава вече трета поредна година, като за последните две той е изцяло по националния бюджет, тоест няма някакви изкривявания покрай европейските средства. Някои дори го определиха и като рекорден и може би с право спрямо текущата конюнктура, но все пак нека припомним, че към август 2008 г. по време на предходния бум излишъкът по националния бюджет беше достигнал 4,1 млрд. лв., пише в анализа на Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика.

Това, което е сходно в изпълнението на бюджетите от последните три години и от преди десет години, е, че и тогава и сега: 1) излишъкът е в известна степен предварително зададен в бюджетната процедура и 2) голяма част от натрупаното в края на лятото ще се разходва до края на годината. През миналата година например, излишъкът по националния бюджет към август беше 2,1 млрд. лв., а към края на декември се сви до 309 млн. лв. Това бясно разходване в края на годината винаги е привличало политиците, затова и бюджетът се планира с резерви.

През следващите месеци огромна част от дискусиите ще се фокусират именно върху разходите на държавата и новия бюджет. В случая обаче е важно да поставим две други теми.

Първата е свързана с бюджетното салдо – докога ще се планира бюджетът с дефицит, при положение, че се трупат огромни излишъци?

Втората касае данъците – защо и през 2019 г. се предвижда увеличение на данъчната тежест? В условията на подем, в т.ч. рекордно голяма заетост и рекордни приходи в бюджета, се говори за планиран дефицит и по-високи данъци, вместо за обратното.

Официално бюджетът у нас продължава да се приема на дефицит. За 2016 г. беше заложен дефицит в размер на 2% от БВП, докато изпълнението беше на плюс – излишък от 1,6% от БВП. За 2017 беше заложен дефицит в размер на 1,4% от БВП, а изпълнението отново беше на плюс, този път излишък от 0,9% от БВП.

Сега за 2018 г. отново е заложен дефицит от 1% от БВП и по всичко личи, че за поредна година ще има излишък. Това разминаване не бива да продължава – документите все пак трябва да имат някакви допирни точки с реалността. Това планиране на дефицит формира и говорене за търсене на пари, съответно за повишение на данъците, където е възможно.

В средносрочната бюджетна рамка е записано, че балансираният бюджет ще бъде достигнат чак през 2020 г., а през 2019 г. ще сме на дефицит от 0,5% от БВП. Точно това трябва да бъде коригирано и Министерство на финансите да остави идеята за постепенна консолидация на бюджета с по 0,5% от БВП на година – свиването на дефицита се случи още през 2016 г. и няма никаква нужда да продължаваме с фиктивните стъпки, които бяха заложени преди години. Бюджетът за 2019 г. трябва да се планира на излишък, защото точно това се прави, когато една икономика е в пика на растежа – трупат се резерви за лошите години.

Данъчната тема е особено интересна. Общо взето, след въвеждането на плоския данък от 2008 г. липсват каквито и да е било стъпки за намаляване на данъците. Вече 10 години наблюдаваме постепенно покачване на данъци – всяка година или ще се появи някакъв нов данък, или някой данък леко ще се покачи, или пък осигурителната тежест ще е нагоре. Да, големи промени не се правят, но има постоянен натиск за дребни промени, които ощетяват данъкоплатците. Всяка една година могат да се изкарат три-четири примера за повишение на данъците, който някак си се „замитат” в публичния дебат.

През текущата година според разчета на Министерство на финансите, повишените данъци ще струват на данъкоплатците 450 млн. лв. Това не са сметки на автора, а официалните разчети за дискреционните данъчни мерки в Бюджет 2018 – конкретно покачването на осигуровките за пенсии, по-високите минимални осигурителни доходи и повишения акциз върху цигарите. Тук дори не влиза по-високият акциз върху нагреваемите изделия, който бе гласуван в средата на годината. Това са само примерите от тази година.

През 2019 г. по всичко личи, че отново не се планира някакво понижение на данъците. Напротив, вече се разкри идеята за повишение на максималния осигурителен доход от 2 600 лв. на 3 000 лв. Тоест всички, които получават заплати над 2 600 лв., ще понесат допълнителна осигурителна тежест.

Дискутира се и покачване на здравните вноски, което вече ще удари всички. Уж ще се прави реформа, но към момента единственото сигурно е, че ще трябва данъкоплатецът да се бръкне повече.

Отново в добра година и при постигната рекордна заетост, държавата ще обложи допълнително трудещите се. А последните се справят повече от добре, що се касае до пълнене на бюджета – приходите от данъка върху доходите към август 2018 г. спрямо август 2017 г. показват ръст от 308 млн. лв. (+15%), а при осигурителните приходи ръстът е от 745 млн. лв. (+14%).

Ако трябва да обобщим, то в последните месеци на 2018 г. може да очакваме ударно харчене и какви ли не бюджетни изненади. Най-вероятно, обаче, бюджетът ще си завърши на излишък, което означава, че вече трябва и да планира такъв занапред. За 2019 г. държавата планира отново да повиши данъците върху трудещите се – по стар обичай през осигурителната тежест, вместо да се мисли за намаляване на данъчната тежест. Такива възможности не липсват. Миналата година коментирахме такива варианти, ще ги представим и тази. Тази седмица също беше направено такова предложение конкретно за корпоративния данък.

В контекста на излишъка можем да обърнем и основните идеи на управляващите:

1) вместо да се вдига максималният осигурителен доход, просто да се премахнат всички минимални прагове – нали се подготвя механизъм за определянето на минималната заплата, за какво още са нужни праговете?;

2) вместо здравната реформа да върви с вдигане на вноски, може да се раздели вноската към здравната каса и съответно да се премахне монополът на НЗОК – нали това беше идеята, още когато бе вдигната вноската от 6 на 8 процента? Ето само два примера как може да се мисли в различна посока.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:58 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

19
rate up comment 2 rate down comment 1
mathematician
преди 5 години
Абсолютно :)Е ти една графика и намери някакви зависимости. Кипър дава 50% повече кинти за образование от Германия - спрямо БВП. И кво Кипър да не е 50% по-богат от германците. Потърси и други статистики от едно време да видиш кой колко е давал и после кой е просперирал и кой не. Няма зависимости. Т.е. и да даваш пари за образования няма гаранция че ще просперираш.https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/6/62/Total_general_government_expenditure_on_education%2C_2016_%28%25_of_GDP%29.png
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 1 rate down comment 1
khao
преди 5 години
то сериозно ли ? .... връзката е особенно очеизвадна, и доказана
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 4 rate down comment 4
mathematician
преди 5 години
Образованието няма нищо общо с просперитета на една нация.Единствената доказана връзка е между образованието и ниската раждаемост. Ако искате една нация да изчезне - образовайте я. :)Германия примерно отделя под средното за образование в ЕС, но като богатство не са под средното за ЕС. Една Франция отделя повече от Германия за образование, ама аз не виждам особен ефект от това. :)Просперитетът на една нация се дължи на предприемчивостта. Дали хората са склонни да поемат риск и да развиват бизнес или чакат на държавата да ги оправи. :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 4 rate down comment 1
khao
преди 5 години
И като следим и изискваме, някой взема ли ни на сериозно?---нито следим , нито изискваме ... говоря като общество, не като индивиди.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 14 rate down comment 4
Императорът
преди 5 години
Куантумов - а КАКВО ПРАВИМ когато определени лица не искат нито да се ограмотяват, нито да работят, но само се размножават, бандитстват и реват за помощи ??? Колко по-голяма социална инвестиция, бе - всяка година наливаме 3.5 МБ за отглеждането на тия !!! Очевидно е, че са НЕПОПРАВИМИ - и има само два работещи метода - или принудителен труд, или прогонването им от България... защото иначе ТЕ ни прогонват нас... да видим тогава кой ще прави "социални инвестиции" в тях !!! Ти колко *** ограмоти и нучи на труд?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 15 rate down comment 1
deant
преди 5 години
И като следим и изискваме, някой взема ли ни на сериозно? Щото този тип говорене е алабализъм. Аз имам права и аз си знам, че имам права. Всички останали също знаят, че имам права обаче просто не им пука, а аз не мога да направя нищо по въпроса, освен да продължавам да повтарям, че имам права. Точно това се случва тук, и това не е въртене в кръг, а спирала надолу.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 16 rate down comment 1
panther
преди 5 години
И аз много пъти съм казвал - никое общество няма полза от необразовани и болни хора. И те сами няма да се оправят. Трябва обществото като цяло да се постарае образованието и здравеопазването да са достъпни, ако не и безплатни. А сметката трябва да я плати средната класа и богатите, ако наистина искат да живеят в нормална държава. Просто това са хората с пари.Парите се крадат, затова аз данъци няма да плащам - това може да се напише и като "другите крадат, значи ще крада и аз". Разбира се всеки има право на мнение, но според мен по-правилното мнение е:Аз НЕ крада и си плащам всички данъци и следователно имам ПРАВО ДА ИЗИСКВАМ И ДА СЛЕДЯ как се харчат парите от моите данъци.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 17 rate down comment 3
QUANTUM
преди 5 години
Някак си българите все вървят назад от това, което се случва по света. Сега в 21 век на всеки му е ясно, че догмата аз, аз, аз не работи - за да има пазарна икономика/ капитализъм- трябва да са изпълнени доста условия. Каква пазарна икономика като една група хора да окупирали лостовете на властта и си правят каквото си искат. Каква пазарна икономика като има хора, които са на ръба на оцеляването. На въпроса: защо ще нося на гърба другите? Отговорът можеш да видиш като се огледаш около теб - мръсотия, беднотия, даже работници не можеш да намериш. Излизаш утре на улицата, блъска те кола, отиваш в болницата и лекара е недоучен, умираш си и оставаш парите друг да ги харчи... В България трябва огромна социална инвестиция - хората да се излекуват и ограмотят - сам виждаш какви индивиди ходят по улиците. Друг въпрос е, че докато стигнат парите до целите нищо не остава. Да, *** трябва да ги ограмотим. Иначе, след 10-20 год ще имаме огромен проблем- процесите вече са започнали. Единият вариант е да се капсуловаме и да си купим пушки, другият е да инвестираме в ***. Говоря малко като демократ от УСА :).... И аз съм за пазарните механизми, но хората забравят какво са учили по икономика - за да работи пазара трябва да се изпълнят доста условия: информация за всички, рационални хора, защита на личната собственост. Проблемът е, че един модел може да работи в една страна, а в друга да е колапс- пример, налагането на демокрация в Близкия Изток... Към днешна дата, това, което трябва да се направи е да се ограмотяват хората - изпростяването е огромнооо. Да се излекуват хората. Да се създаде среда за защита на семействата и т.н и т.н
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 13 rate down comment 1
QUANTUM
преди 5 години
Също съм привърженик на пазара като механизъм за преразпределение, а не на държавата, но трябва да констатираме, че България е на път на закриване. Единственото правилно решение е МАСОВО инвестиране в хората- ограмотяване, лекуване, вдигане на социалните прагове. България умира.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 3 rate down comment 7
penman
преди 5 години
Поредните "мъдри" разсъждения на *** чеда! Добре, че управляващите не ги вземат на сериозно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още