IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Латвия и борбата срещу дезинформацията

Може ли Западът да се защити от фалшивите новини като вземе пример от малката балтийска държава?

13:26 | 06.10.18 г. 7
<p>
	<em>Латвийското знаме на фона на Паметника на свободата в Рига, Снимка: Ройтерс</em></p>

Латвийското знаме на фона на Паметника на свободата в Рига, Снимка: Ройтерс

В светлината на разширяващите се дезинформационни кампании на Русия Европа трябва да следи внимателно парламентарните избори в Латвия в събота, смята Хари Неделку, правен съдружник в датската консултантска компания Rasmussen Global.

След скорошните избори в Италия и Швеция и преди междинното гласуване в САЩ през ноември се поместват изборите в Латвия, които могат да се окажат важен пример за това как една държава в географската орбита на Русия ще се справи с тенденциозната дезинформация, превърнала се в актуална тема напоследък.

Украйна играеше ролята на своеобразен епицентър на руската външна намеса през изминалите няколко години и може отново да се превърне в такъв през следващата година, когато Москва ще има възможност да освободи пълния си потенциал от кибер атаки до саботаж. 

Сега Латвия, която е членка на НАТО и Европейския съюз (ЕС), може се заеме същата роля, която Украйна изигра през 2014 г., пише Неделку.

Балтийската държава се намира близо до Русия, като я делят само 550 км от руската столица, по-малко от всяка друга страна членка на НАТО.

Подобно на Украйна, Латвия е била част от СССР и в резултат на това е дом на много руснаци, които се преместват да живеят там още по време на съветската власт. Около 33% от населението ѝ са рускоговорещи граждани, като етно-лингвистичните въпроси са дълбоко засегнати в политиката на страната.

В Латвия има достатъчно голямо количество информационен материал, който може да се използва за изборите: ширеща се корупция, спорният законопроект, който позволява изучаването единствено на латвийски език в училищата, както и установеният антисистемен популизъм.

Руското влияние тук, както се вижда, има дълбоки корени, смята Неделку.

Според него Латвия трябва да бъде наблюдавана, не за да бъде освободена, а заради начина, по който страната успява да се справи с външната намеса, което може да служи за пример на останалия демократичен свят.

Местното правителство работи с Facebook и Twitter за ограничаването на дезинформацията и за изграждане на механизъм, който да брои бюлетините след изборите.

Най-голямата сила на Латвия е информираността на нейните граждани. До известна степен това се дължи на последните случаи на руска намеса.

През 2007 г. съседна Естония е сполетяна от безпрецедентна кибер атака – първата по рода си до този момент. След като канадските войски бяха разположени в Латвия, за да подсилят присъствието на НАТО в региона, Русия стартира вълна от фалшиви новини срещу тях.

След анексирането на Кримския полуостров сайтовете започнаха да пропагандират отделената от Украйна територия в самата Латвия.

През това лято големи латвийски сайтове бяха подложени на кибер атаки, а лявата партия Латвийски руски съюз използва дезинформация като твърдеше, че етническите руснаци са настанени в гета и НАТО възнамерява да използва страната като базисна точка за атака срещу Русия.

Тези събития позволиха на латвийските граждани да придобият богат опит при разпознаването на фалшива информация.

Повечето от тях знаят, че руската намеса е сериозен проблем в страната, което обаче не може да се каже за жителите на Западна и Централна Европа.

И това трябва да се промени, смята Неделку.

За да стане това, правителствата на тези страни ще трябва да разпространят необходимата информация сред гражданите, осигурявайки си съдействието на технологичните компании.

Също така хората от Централна и Западна Европа ще трябва да преосмислят начина, по който се сблъскват с дезинформацията.

Според Неделку дезинформацията не е явление, което се появява седмица преди дадени избори. Тя е бавен и постоянен процес, който внася объркване в реципиентите ден след ден, малко по малко. Затова противодействието срещу нея също трябва да бъде постепенен и бавен процес.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:17 | 07.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

7
rate up comment 0 rate down comment 1
Otka4eni reformatori
преди 5 години
Абе смотан, а тогава защо всички българи по чужбина не си дойда да си седят на задниците в родната страна където им е мястото?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 2 rate down comment 0
0pk
преди 5 години
Ми те и в Исраел са тъй, не виждам някой да скача и да ги обвинява в нарушаване на човешките права. Ноо ако руснаците направят такова нещо, стопро още санкции ще им въведат :D
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 0
LaCosta
преди 5 години
Ама те там са си родени, приятелю! Даже и техните родители там са родени!Това си е тяхната страна и няма къде да ходят! Те нямат нищо общо с официално стимулираната миграция от Азия и Африка през последните години!Техният случай е много по-брутален от това България да би решила да отнеме българското гражданство на българите мюсюлмани! Всеки би казал, че това е не само недемократично, но и дълбоко нечовешко. Явно са го направили, за да ги лишат от право на глас и постепенно след години мъки да ги прогонят от страната или да ги накарат да се самоопределят като латвийци!"Негражданин това е отпечатано на латвийски с големи удебелени букви на корицата на паспорта на Дмитрис. Това означава, че той не може да гласува, не може да работи на много позиции в държавния сектор и често има проблеми с преминаването на границата."и още малко НАТО и ЕС "демокрация" за Латвия:"През февруари 2012 г. противостоянието избухна отново, след като Латвия лиши руското малцинство от признаването на майчиния му език за официален език в страната. В страната бе проведен референдум по въпроса дали руският език да бъде признат за втори официален. Около 74% от гласувалите се обявиха против това, което прави 779 054 гласа. За новия статут са гласували малко над 25%, или 273 374 избиратели. В същото време обаче в референдума не са участвали 319 000 рускоезични граждани на Латвия именно защото нямат гражданство и на практика живеят нелегално в страната от юридическа гледна точка. В момента единственият официален език в тази 2-милионна балтийска държава е латвийският. Руският език има статут на чуждестранен език, въпреки че е майчин за 44% от населението." Спокойно могат да проведат и свободен референдум с помощта на канадските войски на своя територия дали руснакът трябва да бъде признат за човек и с 51% да обявят останалите 49% за *** и да им запишат в паспортите "НЕЧОВЕК", след което да продължат със своя демократичен поход срещу "руската дезинформация" под нестихващите аплодисменти на ЕС и НАТО! Естествено не Латвия, а Унгария има проблем с еврокомисията за разрушаване на устоите на правовия ред!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 4
Sakamano
преди 5 години
Ами тогава да си ходят по родните места. Нали това беше официалното ви мнение по повод на миграцията?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 11 rate down comment 3
ABBA
преди 5 години
Абе продажна медия, що не се занимаете например с този ФАКТ:В прибалтика има руснаци, които са НЕГРАЖДАНИ на държавата, в която живеят!Или сте пряки чааавета на дедо си Гьобелс!?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 4
0pk
преди 5 години
Не знам пич, близката история говори, че РФ се разширява, а от ЕС излизат...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 21
Sakamano
преди 5 години
Руската пропаганда извоюва няколко победи, но накрая всичко ще се обърне против нея. Исторически това е въпрос на време. Което се е случило веднъж, много вероятно да се случи пак. Следващият разпад няма да е на ЕС, а на Руската федерация. Много жалко, че настоящите руски управници са толкова недалновидни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още