Какво прогнозират инвеститорите от ВЕИ сектора в България?

Инвестициите, които се вливат в енергийния сектор, намаляват в глобален план, включително и тези във възобновяемата енергия. Това отчете през юли в свой доклад Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Но в Европа отказът от ядрени електроцентрали се компенсира от инсталирането на мощности, които работят с възобновяеми енергийни източници.

Такава е ситуацията например в Швейцария, където през май 2017 г. гласоподавателите решиха на рефрендум ядрената енергия постепенно да бъде заменена със зелени централи. Това бе резултат дълъг дебат, започнал след след ядрената катастрофа във Фукушима през март 2011 г. Резулатът бе Енергийна стратегия до 2050 г., която включва насърчаване на ВЕИ, забрана за нови атомни централи, намаляване на енергопотреблението и въздействието върху околната среда.

В момента 97% от производството на електроенергия в Швейцария е с неутрални емисии на въглероден двуокис, като 55% от нея се генерира от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), заяви в София новият посланик Мюриел Берсе Коен. В понеделник тя откри изложба за приноса на страната към ВЕИ сектора.

„По отношение на всичко, свързано с природата, в Швейцария се мисли дългосрочно“, заяви Васил Радойновски, ръководител на секретариата на Българо-швейцарската търговска камара. Предвид очакваното затваряне на ядрени централи в страната и гласуваната стратегия участието на ВЕИ в страната ще се разширява. По думите му предпоставка за това са мащабните инвестиции в иновации, разделени между частния сектор и държавата.

Каква е ситуацията в  България?

„Новите промени в Закона за енергетиката, които предвиждат излизането на производителите на зелена енергия на регулирания борсов пазар от 1 януари 2019 г., променят условията за инвеститорите“, каза Мартин Георгиев, ръководител продажби в Alpiq България, която изгради втория по големина вятърен парк у нас – Ветроком край Казанлък. 

Той посочи, че тази промяна се прави без съгласието на компаниите и на практика се изменят съществуващите договори, при които инвеститорите са направили вложенията си.

Мартин Георгиев допълни, че досега инвеститорите във ВЕИ не бяха изложени на пазарен риск от гледна точка на цената.

„Нашата борса е сравнително нисколиквидна, доста волатилна, участието на енергията от ВЕИ има вероятност да увеличи още повече волатилността. По този начин се създава реално пазарен риск пред инвеситорите“, коментира той.

Колегата му Пламен Пенчев твърди, че в следствие на административните мерки и законовите промени, предприети от 2015 г. насам, на практика няма преки инвестиции в сектора на ВЕИ. Възможно е да има изключения при отделни малки проекти.

И двамата смятат, че новите условия ще възпрепятстват кредитирането на енергийни проекти.

В същото време българското дъщерно дружество на швейцарската компания ЛЕМ Груп, което заработи в София през 2013 г. с инвестиция от 3,2 млн. лева, отчита разширяване на производството и на наетите служители.

Производителят на техника, която се използва при инсталирането ветрогенератори, фотоволтаици и други мощности, пет години по-късно има над 320 служители, обслужва международни клиенти като Fanuc, ABB, Siemens, Schneider и General Electric.

В България се произвеждат 18% от продукцията на групата, заяви финансовият мениджър на българското дружество Денко Ямболиев. От технологична гледна точка няма проблем ВЕИ мощностите у нас да бъдат увеличени, смята той. Представителят на компанията допълни, че основните пазари на дружеството са Европа, Китай, САЩ и Азиатско-Тихоокеанския регион.

До края на ноември предстои да заработят две нови линии, за които ще са необходими и работници, и инженери, посочи Никол Георгиева, специалист човешки ресурси. Заради автоматизацията на производството в компанията са необходими най-вече инженерни кадри.