IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Сривът от 1929 г. и приликите днес

Ако Фед не успее с плавната промяна на паричната политика, пазарите са заплашени от сериозни спадове

08:33 | 18.04.18 г. 19
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Спорно е какво точно предизвика катастрофата на фондовия пазар през 1987 г., или дори мечият пазар през периода 2000 г. - 2003 г. Общото обаче са най-големите загуби на пазара, които наблюдателите на фондовите пазари сравняват с годината на Голямата депресия през 1929 г.

През 1987 г. някои експерти обвиниха движенията на валутните курсове, особено на йената, но и долара, който се срина срещу германската марка, пише в свой коментар за Wirtschaftswoche икономистът Йенс Ерхард, ръководител на инвестиционния фонд DJE Kapital от Пулах, който управлява инвестиции за 12 млрд. евро.

За Ерхард през септември 1987 г. спадът на паричния ръст на САЩ от 18% в началото на годината до 3% през есента е подобна заплаха на тази от 1929 г. Събитията от 1929 г. и 1987 г. имат общи характеристики с десетте процента спад на фондовите пазари през февруари 2018 г. Това се отнася особено силно до паричния компонент: Както през 1929 г., така и през 1987 г. централните банки са в т. нар. спирачен цикъл. По това време централните банки повишиха ключовите лихвени проценти.

В началото на 2018 г. индикаторите на настроенията на фондовите борси в САЩ отразяват най-големия оптимизъм от десетилетия насам. Ниският диапазон на колебанията на цените на акциите, който е най-нисък от началото на спада на фондовия пазар и Голямата депресия през 1929 г., също е признак на оптимизъм.

За разлика от днешна дата и през 1987 г., през 1929 г. са били следени съвсем малко с пазарно-технически барометри. Те включват инвестиционните квоти на големите инвеститори, паричните резерви на фондовите мениджъри, съотношението на положителните към отрицателните писма за фондовите пазари и финансовите консултанти.

Най-наблюдаваният фактор през 1929 г. е съотношението на късите продажби, т.е. броят на т. нар. шортселъри (залози за падащи цени) спрямо оборота на фондовия пазар. Преди катастрофата имаше мнозина, които са заложили на падащи курсове. Но дори и тогава, акциите, закупени на кредит, спрямо американската борсова капитализация, бяха важен показател, който е възлизал на десет процента. Такова високо ниво на заеми за закупуване на акции се забелязва за последен път през 2015 г. - при балона на акциите и последвалия срив в Китай. Обикновено стойностите са около два процента.

Промени в настроението и сериозни програми за обратно изкупуване на акции

Като цяло може да се каже, че през 1929 г. и 1987 г. преобладава подобен оптимизъм, както днес. По това време имаше и екстремна спекулативна фаза на опциите. Най-големият паралел между сегашната ситуация и 1929 г., заедно с нарастващите лихвени проценти, са големите операции по обратно изкупуване на акции при американските компании. И през 1929 г. те доведоха до подобна рекордна оценка спрямо съотношението цена / доходност на акциите, както днес. Едва вследствие на интернет балона около 2000 г. оценките на акциите бяха дори по-високи.

Още няколко странни прилики вижте в продължението на анализа в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:46 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

19
rate up comment 0 rate down comment 0
michaelis12
преди 5 години
тази криза през 1929 е изфабрикувана от същите ФЕД и президента Хувър в свален от власт, защото е искал пак национализации и държавен контрол на тая централна банка и т.н. Приликите тука са че Тромпета ако напрай както кааше финансовите неща да са под контрола на финансовото министерство, т.е. държавата САЩ кат такава, то педдалистите банкери ше напраят абсолютно същия филм как са напрайли и тогава. @Митев ако искаш тва мое си го запишеш в тефтера даже, шот парите и без тва са имагинерно понятие и лост за власт в ръцете на банкерите и нема нишо грешно в дизайна щот те такъв дизайн са искали да напраят .....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 0 rate down comment 0
Иван Митев
преди 5 години
Парите са реалност.Това, че досега е са предимство изследванията за принасяните от парите ползи, не заличава пропуска за липсата на изследвания за създавани от тях щети.Да, има стоково-парични отношения, ала в същото време и процеси при които самите пари създават щети.Спасението от щетите от парите е възможно само чрез защита срещу щетите от парите.Все още не се прилага потребната защита срещу щетите от парите и страданията продължават.Ще дойде време и изследванията за защита срещу вредата от парите ще са с обособена роля.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 4 rate down comment 4
comet
преди 5 години
Споделящите че проституирането (послушание политическо, медийно и всякакво) и еничарството са спасението, ще осъзнаят истината чрез децата и внуците си. ... Да, оцеляване ще е, но до време, подобно на оцеляването на домашен любимец на каишка (Плювко, Тиквонций, Меркел, Тереза, Борис Джонсън, ... все това ги чака). Потомците им, ако не са с таланта да правят същото или ако няма повече нужда от такива герои, няма как да имат шанс, защото никой от горните 1% няма да приеме да се сроди с някакъв си обслужващ домашен любимец, пък бил той и породист такъв готов да прави всякакви с-фир-ки (щото друго не може с капацитета който има).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 5 rate down comment 2
comet
преди 5 години
Относно натрупването, хомо-сапиенс се е доказал че може да концентрира блага с цената на унищожаване на конкурентите (първо за има няма 20-30 хиляди години се е справил с ниандеарталци и тем подобни преки конкуренти съществували поне 200-300 хиляди години преди хомо-сапиенс, после е дал шанс само на дивата флора и фауна приела да бъде опитомена, после цял континент индианци са изчезнали в движение, и т.н....). Днес ние 95те%, особенно след вълната от роботизация и безработица, дали няма да последваме ниандеарталците, например, или поне 80% от човечеството дето не сме близки с банкерите, медиите и политиците (щото бас че ония топ 1% (че и обслужващите ги 5-10%) не се хранят с ГМО и не живеят по места със стрес или където има замърсявания, а именията им са пръснати по света та да са далече от места с потенциални опасности от войни). Тъжно, но друго едва ли ще ни чака, ако сме глупави да приемем еднополюсният модел (монопол без конкуренция, т.е. ако не се съпротивляваме а доверяваме, слушаме банкерите, еничарите-политици тип Тиквонций и продажните медиите, ... като вървим послушни към мечтаните кошари).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 14 rate down comment 1
Mavi Goz
преди 5 години
Митев, не съм много сигурен дали те разбирам и не мога да коментирам мнението ти, но ми се струва, че си си отрязал едно парче от проблема "пари" и си го чоплиш него. Аз твърдя, че същността на проблема са по принцип стоково-паричните отношения - те създават твоите ползи и вреди. С отпадането на стоково-паричните отношения ще отпаднат проблемите с парите и пазара, но пък знае ли човек какви други проблеми ще се появят...? Това, което различава умните от глупавите хора е, че умните знаят, че животът се свежда до преодоляване на трудности и проблеми, а глупавите чакат некой да им реши проблемите и да живеят безпроблемно, даже ако може - вечно... ;) :lol:
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 3 rate down comment 1
Mavi Goz
преди 5 години
Принципно - да. Но пък взривовете не е казано, че задължително са вредни - зависи от гледната точка... ;) :lol: Секо зло за добро, или - един умира, друг му го навира... :lol:
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 12 rate down comment 3
ABBA
преди 5 години
"а тя като такава има потенциала да се превърне в някакъв друг вид, най-често - кинетична и да извърши някакъв вид работа - понякога разрушителна... :lol: "при прекомерни натрупвания, освобождаването на енергия е взривообразно!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 1 rate down comment 6
Иван Митев
преди 5 години
Отбелязват ми минуси когато напиша истината, че въведената в Република България парична единица лев едновременно принася полезност и вреда. Вредата от лева е най-злия враг на Република България.Въпреки наличното лошо качество на лева сега не се осъществява необходимата за Република България защита срещу вредата от лева. Последицата е - вредата от лева ежедневно нанася щети на държавата и всеки неин гражданин.Някои политици очакват Централната банка да е спасител от вредата от лева. Истината е, Българската народна банка не може да спаси от щетите при вредата от лева, защото няма необходимите права.При създадените стопански условия правителството и другите български политици са със съдба на жертви и подсигуряван провал.Сега, за да се спаси от обществено признат провал правителството ползва постъпления от данъци и нови държавни заеми за да заплаща държавните щети. Този подход е без устойчив успех, защото щетите от вредата от лева постоянно нарастват, а държавните ресурси за тяхното заплащане са ограничени.Mavi Goz,Тук написаното от Вас реално отразява процеса на възникване на щети от парите.Навярно време е необходимо за да осъзнаете, че спасение от представеното от Вас зло се осъществява чрез защита срещу щетите от парите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 14 rate down comment 4
ABBA
преди 5 години
"Глу пак е всеки, който си мисли, че законите на физиката не работят и в света на парите."т.е. почти всеки икономист и журналист.......
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 23 rate down comment 2
Mavi Goz
преди 5 години
Глу пак е всеки, който си мисли, че законите на физиката не работят и в света на парите. Натрупването на тези огромни дисбаланси води до натрупване на потенциална енергия, а тя като такава има потенциала да се превърне в някакъв друг вид, най-често - кинетична и да извърши някакъв вид работа - понякога разрушителна... :lol:
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още