IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

87,6 млн. лева са приходите от концесии на подземни богатства за 2013 г.

С най-голям дял от приходите са "Дънди прешъс" и "Елаците мед"

20:12 | 30.03.16 г. 5
Автор - снимка
Създател
87,6 млн. лева са приходите от концесии на подземни богатства за 2013 г.

Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 година, сочи обобщен доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Документът беше приет на правителственото заседание, съобщават от правителствената пресслужба.

От общата сума 71,5 млн. лева са приходите от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други.

С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“, следван от „Елаците мед“ (13,03%), „Петрокелтик“ (11,79%), както и „Асарел медет“ (7,8%) и „Проучване и добив на нефт и газ“ (3,5%).

От данните става ясно че към 31 декември 2013 година в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали.

През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив.

Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:04 | 06.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

4
rate up comment 1 rate down comment 0
Pronto
преди 8 години
па на никой не му направи впечатление, че мини Марица-Изток и Бобов Дол даже не са упоменати. Щото плащат де факто нула /все догодина ще се изплатят/А иначе Дъндито та Дъндито. Ако беше държавна компания или Ковачки и от там щеше да е нула /както впрочем не преди 1989 - на загуба /
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 2 rate down comment 0
Stok
преди 8 години
Първата задача на всяко неолиберално управление е подземните богатства на завладяната страна да бъдат предоставени на конкретни сътрудничещи фирми. Следват комуналните услуги електричество, ВиК, комуникации, железници. Жителите на уж демократичните държави в крайна сметка стават заложници на Големия капитал, намерил удачна нова форма на колониалните си стремежи. На това сме свидетели и в нашата страна.Фрапантни нарушения, липса на контрол и хаос в нормативната уредба - това са само част от констатациите в представения анализ на процедурите по възлагане на концесиите, направен от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР). Документът на практика потвърждава множеството обвинения, че заради неизгодни договори държавата губи милиони от природните си богатства. Според проверяващите корупционната практика се заражда през далечната вече 1997 г., когато с изменение в Закона за концесиите са въведени седем изключения, които допускат пряк избор на частен партньор без търг или конкурс. И собствениците на обособени части от приватизирани дружества могат да заявят правата си пред съответния орган и придобиват право върху подземните богатства и активи, пряко свързани с дейността им. По тази порочна схема без търг и конкурс са предоставени концесии за около 500 находища на подземни богатства, в т.ч. и за експлоатация на природни ресурси в находища, които имат важно значение за националната икономика, като "Медет ", "Челопеч ", "Елаците". За част от тези обекти впоследствие са сключени концесионни договори, но дори към днешна дата все още има 67 случая, в които се добиват подземни богатства по силата на приватизационна сделка, за което няма никакво споразумение между частниците и държавата. Или казано иначе - дружествата добиват подземното богатство, но не плащат концесионно възнаграждение. Върху тяхната работа не се осъществява и никакъв контрол, а държавата доброволно и смирено търпи огромни финансови загуби за стотици милиони.По отчети на фирмата Дънди Прешъс метълс през 2013 г. печалбата е 152,6 млн. долара, а плаща концесионна такса от 13,9 млн. лв. 8 млн. долара, според статията 15,95% от 87,6 млн.лв..И то се плаща концесионна такса само за златото, а разчети за съдържанието на компонентите в рудата, правени преди приватизацията, показват, че годишният добив на 1,1 млн. т. руда съдържа освен 5,25 тона злато и близо 17 хил. тона мед, почти 12 хил. тона цинк и над 6 хил. тона олово, които не се таксуват. Приходите от тези компоненти са сравними с тези от златото. По думите от преди две години на Николай Христов изпълнителен директор на Челопеч Майнинг, добиват 1,8 млн. т. руда.Това се нарича пладнешки обир, но за него няма да прочетете в статията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 0
Stok
преди 8 години
Първата задача на всяко неолиберално управление е подземните богатства на завладяната страна да бъдат предоставени на конкретни сътрудничещи фирми. Следват комуналните услуги електричество, ВиК, комуникации, железници. Жителите на уж демократичните държави в крайна сметка стават заложници на Големия капитал, намерил удачна нова форма на колониалните си стремежи. На това сме свидетели и в нашата страна.Фрапантни нарушения, липса на контрол и хаос в нормативната уредба - това са само част от констатациите в представения анализ на процедурите по възлагане на концесиите, направен от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР). Документът на практика потвърждава множеството обвинения, че заради неизгодни договори държавата губи милиони от природните си богатства. Според проверяващите корупционната практика се заражда през далечната вече 1997 г., когато с изменение в Закона за концесиите са въведени седем изключения, които допускат пряк избор на частен партньор без търг или конкурс. И собствениците на обособени части от приватизирани дружества могат да заявят правата си пред съответния орган и придобиват право върху подземните богатства и активи, пряко свързани с дейността им. По тази порочна схема без търг и конкурс са предоставени концесии за около 500 находища на подземни богатства, в т.ч. и за експлоатация на природни ресурси в находища, които имат важно значение за националната икономика, като "Медет ", "Челопеч ", "Елаците". За част от тези обекти впоследствие са сключени концесионни договори, но дори към днешна дата все още има 67 случая, в които се добиват подземни богатства по силата на приватизационна сделка, за което няма никакво споразумение между частниците и държавата. Или казано иначе - дружествата добиват подземното богатство, но не плащат концесионно възнаграждение. Върху тяхната работа не се осъществява и никакъв контрол, а държавата доброволно и смирено търпи огромни финансови загуби за стотици милиони.По отчети на фирмата Дънди Прешъс метълс през 2013 г. печалбата е 152,6 млн. долара, а плаща концесионна такса от 13,9 млн. лв. 8 млн. долара, според статията 15,95% от 87,6 млн.лв..И то се плаща концесионна такса само за златото, а разчети за съдържанието на компонентите в рудата, правени преди приватизацията, показват, че годишният добив на 1,1 млн. т. руда съдържа освен 5,25 тона злато и близо 17 хил. тона мед, почти 12 хил. тона цинк и над 6 хил. тона олово, които не се таксуват. Приходите от тези компоненти са сравними с тези от златото. По думите от преди две години на Николай Христов изпълнителен директор на Челопеч Майнинг, добиват 1,8 млн. т. руда.Това се нарича пладнешки обир, но за него няма да прочетете в статията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 8 rate down comment 1
STRAHO
преди 8 години
Тази сума е вероятно в пъти по малка от раздадените рушвети за получаване на право на грабеж!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още