ЕЦБ изкара германците най-бедни в еврозоната

Европейската централна банка (ЕЦБ) преобърна представите за богатство и бедност в еврозоната и добави още един нюанс към дебата как и дали данъкоплатците от Северна Европа да подкрепят по-слабите икономически страни от Южна Европа, пише The Wall Street Journal.

Според резултатите от проучване на ЕЦБ, което обхваща съвкупното богатство на 62 хил. домакинства от 15 държави,  германските домакинства са сред най-бедните в еврозоната. Същевременно домакинствата в Люксембург и Кипър са определени като най-богати.

Средното нетно богатство на германските домакинства се изчислява на малко над 50 хил. евро, докато в Гърция достига 100 хил. евро, във Франция – 110 хил. евро, а в Испания – 180 700 евро. В Кипър средното нетно богатство на домакинствата се изчислява на 265 хил. евро, а в Люксембург, който оглавява класацията – на 400 хил. евро.

Анализатори обаче се обединиха около мнението, че заключенията не отразяват цялата картина на жизнения стандарт, която включва също така социалната защита и инфраструктурата, подчертава изданието. Освен това проучването се базира на данни от 2008, 2009 и 2010 г. – съвсем в началото на тежката европейска криза.

Различията в богатството на северно- и южноевропейските домакинства идват и от собствеността и разликите в цените на имотите преди и след започването на кризата, което също не е отразено в доклада. Особено в Германия собствеността върху жилищен имот не е толкова широко разпространена, допълва изданието.

“Докладът трябва да се разглежда, като се има предвид, че процентът на собствениците на жилища, жизненият стандарт и инфраструктурата, заедно с много други фактори, се различават значително в различните държави-членки на Европейския съюз, разгледани в изследването. Например през 2008 г. цените на жилищата в Испания са били значително по-високи, отколкото са сега”, коментира Кристоф Шрьодер от Института по германска икономика в Кьолн пред Spiegel Online.

В самия доклад също е отправено предупреждение, че данните за някои държави изобщо не подлежат на сравнение и трябва да се тълкуват с повишено внимание. Въпреки това общото внушение е, че богатството на домакинствата в най-закъсалите членки на еврозоната не е чак толкова пострадало, колкото всички смятат.

Основен извод в доклада е, че домакинствата в Южна Европа предпочитат да притежават собствено жилище и да започнат свой собствен бизнес, докато на север и особено в Германия – да живеят под наем и да работят за работодател.

"Ниската степен на жилищна собственост в Германия отчасти се дължи на изграждането на социални жилища след Втората световна война и на данъчното облагане на собствениците, според което лихвените плащания по ипотеки не се приспадат. Банките изискват и по-голяма първоначална вноска при покупка на жилище, което кара повече хора да избират наема пред собствеността", пише в доклада.

ЕЦБ обаче успя отново да повдигне въпроса доколко парите на чуждите данъкоплатци трябва да се влагат в спасяването на закъсали държави. Заключенията на централната банка може и да насърчат усилията да се продължи с натиска върху частния сектор да допринася повече чрез налагането на извънредни имуществени данъци, изземване на депозити и поемане на загуби от инвестиции в дълг, което ще намали цената за Германия и други страни.