Китай отстъпва от икономическите реформи

Китай е единствената голяма световна икономика, която отчита някакъв икономически растеж днес. Тя навлезе първа в Covid-19, но и излезе първа, като постигна растеж от 3,2% през последното тримесечие, докато стопанството на САЩ се сви с 9,5%, а други развити икономики претърпяха двуцифрени спадове. Високотехнологичното наблюдение, всеобхватното тестване и агресивните мерки за ограничаване отгоре-надолу позволиха на Китай да овладее вируса, докато другите страдаха. Поднебесната империя може дори да постигне скромна икономическа експанзия през 2020 г., пишат за Wall Street Journal Кевин Ръд, бивш премиер на Австралия (2007-10, 2103) и президент на Азиатския политически институт, и Дейниъл Роузен, партньор основател в Rhodium Group.

Този отскок е реален, но отвъд краткосрочните цифри икономическият рестарт е съмнителен. Китайският изблик на растеж не е началото на стабилно възстановяване, а спорадично отлепяне, подхранвано от изграждането на инфраструктура. Данните за второто тримесечие показаха същия дисбаланс, с който се борят други държави: Инвестициите са допринесли с 5 процентни пункта за растежа, докато потреблението е спаднало, отнемайки 2,3 пункта. 

От 2017 г. насам „Китайско табло”, съвместен проект на Азиатския политически институт и Rhodium Group, следи отблизо икономическата политика в Китай за признаци на напредък. Въпреки многократните ангажименти на китайските власти да отворят икономиката и да се заемат с прекалената зависимост на страната от дълга, таблото отчита забавени опити и дори отстъпване от реформите. Избухването на Covid-19 даде възможност на Пекин да промени курса и да осъществи пазарните реформи. Сигналите от лидерите тази пролет намекваха за поправяне на неработещите пазарни механизми. Но като цяло дългият списък с реформи, обещани през май, беше почти същият като предишните списъци, които бяха приети от Третият пленум през 2013 г. - като например отделяне на финансирането от управлението на бизнеса в държавните фирми и отварянето за чуждестранни инвестиции, като същевременно се повиши „качеството“ на външните инвестиции. С други думи, обещаните скорошни реформи не се случиха и нищо в новите изявления не обяснява защо и как този път ще бъде различно.

Честният поглед върху силите, които стоят зад растежа на Китай през тази година, показва акцентиране върху вземаните от държавата решения, а не реална реформа. Държавните предприятия бяха в основата на движеното от инвестициите възстановяване на Китай. През първата половина на 2020 г., според Националното статистическо бюро на Китай, инвестициите в дълготрайни активи са нараснали с 2,1% в държавния сектор и са намалели със 7,3% в частния. Запасите от готова продукция на местните частни фирми са нараснали рязко през същия период - знак за затруднение при продажбите - докато запасите на държавните компании са намалели леко, което говори за неравномерния характер на растежа в Китай.

Може би най-значителната демонстрация на недоверие у пазарите е програмата за „вътрешна циркулация“, за първи път обявена от президента Си Дзинпин през май. На пръв поглед тази нова инициатива трябва да увеличи вътрешното търсене, което да допълни, но не и да замени, външното. Пекин обаче се опитва да повиши потреблението на домакинствата, като го превръща в политически приоритет. Тъй като това потребление все още се свива, очаквайте повече субсидии за производителите и други държавни интервенции, а не мерки, които стимулират купувачите. Да се диктува на пазарите и да се постановява, че потреблението ще нарасне, не е характерно за развитите икономики.