IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Светът трябва да се страхува повече от дефлация, отколкото от хиперинфлaция

Сривът в търсенето е толкова голям, че цените спадат въпреки печатането на пари от централните банки

10:47 | 12.05.20 г. 11
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Getty</em></p>

Снимка: Getty

Попитайте икономистите за причините за инфлацията и обяснението „твърде много пари, преследващи твърде малко стоки“ ще бъде в началото на списъка. Коронавирусът изглежда, че осигури и двете съставки на този коктейл: централните банки печатат пари, отчасти за финансиране на правителствените разходи, докато производството на всичко се срина. Следователно притесненията от инфлацията са разбираеми. Те обаче са неоснователни: световната икономика трябва повече да се страхува от дефлацията, пише Financial Times в редакционен коментар.

Колапсът в цените на петрола до безпрецедентно ниски и за кратко отрицателни нива в САЩ миналата седмица показва защо дефлацията е по-голямата тревога. Търсенето на нови стоки спадна дори повече от спада в предлагането, оказвайки натиск върху цените. Това е най-отчетливо на международните пазари за суровини, но, макар и по-малко видимо, цените на полетите, дрехите и жилищата също потънаха. Забележимо изключение са цените на храните, където търсенето нарасна въпреки прекъсването на доставките.

Петролът е важен фактор в световната икономика и сривът в цената му ще намали разходите за бизнеса в целия свят. Трудът обаче е най-важен, като икономическите блокади създадоха голям запас от безработни служители. В някои сектори свободните работни места може бързо отново да се покачат със завръщането на клиентите, но в други ще са необходими преструктуриране и съкращения, за да се справят с по-високия дългов товар. Вероятно скоро няма да видим увеличение на заплатите, което да предизвика по-високи цени.

Вярно е, че централните банки, чрез своите програми за закупуване на активи, увеличиха „паричната база“ в икономиката, като наводниха банките с още повече нови резерви. Те се превърнаха в мащабни собственици на държавен дълг. Този месец британското правителство стана първото, което подготви по-голям овърдрафт при централната банка за финансиране на разходите си, вместо продажбата на нови облигации.

Връзката между тази парична база и общото предлагане на пари обаче в никакъв случай не е линейна. Точно както количественото облекчаване не предизвика вълна от хиперинфлация след финансовата криза през 2008 г., така и това ново електронно печатане на пари вероятно няма да направи това. Сривът в потребителските и бизнес разходи поражда противостояща сила, като намалява търсенето на банков кредит, който съставлява по-голямата част от паричното предлагане.

Повече дългосрочни притеснения относно инфлацията идват от това как правителствата ще управляват дълговия товар от тази криза. Според една оценка дългът на Г-7 ще достигне до 140 на сто от националния доход, рекорд за всички времена. Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, написа миналата седмица, че макар дефлацията да е по-вероятна, той „не може напълно да отхвърли малка вероятност от висока инфлация“. Бланшар се притеснява, че инфлационен бум може да настъпи в същото време, когато централните банки ще трябва да поддържат ниски лихви, за да облекчат тежестта върху правителствените бюджети, или т. нар. фискална доминация.

Подобна комбинация е малко вероятна, но не може да бъде изключена. Макроикономическата задача е да се управляват тези дългове без да се задушава растежа или да се отприщва инфлацията. За много страни най-подходящият метод ще бъде преструктурирането на дълга. За други това ще бъдат други форми на финансова репресия. Капиталовият контрол може да се завърне, особено на развиващите се пазари, където големият приток на капитали бе дестабилизиращ.

Дефлацията би направила големия корпоративен и държавен дългов товар още по-труден за управление, тъй като лихвените плащания остават фиксирани, но цените и данъчните постъпления спадат. Всичко това предполага, че инвеститорите трябва да се подготвят за още един дълъг период на нищожна доходност по ДЦК - най-вероятно под нивото на инфлацията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:36 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

10
rate up comment 3 rate down comment 0
SS-23
преди 3 години
Ако има дефлация, стоката на банкстерите няма да се търси.Трябва да рисуват хартийки, с това се купуват континенти и човешки души----"стоката" им отдавна не се търси и никакво рисуване на хартийки или пиксели, няма да промени нещата! няма кой да им плаща "дълговете", които и без това са чист въздух! Омразен дъл не се плаща, още повече ако той е възникнал, чрез измамно подвеждане на кредитирания, да подпише договор който не е изгоден за него и го вкарва в състояние на стопанска непоносимост. Да не говорим, че "дълговете" са отпускани при определени субективни и обективни социално-икономически уславия, валидни към момента на отпускане и абсолютно нерелевантни на текущата социално-икономическа ситуация, което прави "дълговете" не съответстващи на реалност и респективно - невзвърщаеми ... а значи няма да се връщат паради възникване на форсмажорни обстоятелства, непозволяващи "дълга" да бъде изплатен!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 4 rate down comment 0
SS-23
преди 3 години
Естествена инфлация, породена от "много търсене" на "малко продукти" - не може да има. Ако има инфлация, те ще е изкустевно създадена и поддържана, чрез изсипване на чували с пари, а в същото време - изтегляне на търсените стоки от пазара, т.е. криенета им по складовете и пускането им на малки порции, което да поражда търсене.Като цяло обаче, извън стоките "първа необходимност" ще има дефлация, тъй като има много "дългове" , които естестевно няма да бъдат плащани, тъй като повечето са практически неизплащаеми.Капиталима, във вида в който го познава света си отива , и си отива най-вече банковият капитализъму тъй като "дългове" никой няма да плаща, а искане на нове дългове е пълен абсурд.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 1 rate down comment 1
driverf1
преди 3 години
Ама ти си можел да пишеш и нормално.....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 7 rate down comment 1
фиг.1
преди 3 години
Еврото вече затвърждава статута си на втора резервна валута и затова ЕЦБ се налага да печата постоянно и в изобилие само за да задоволи световното търсене. Тъй че висока инфлация ме съмнява да видим скоро.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 5 rate down comment 3
zelka007
преди 3 години
ооо дядя вова , гледам започнал си и религиозна символика да включваш ... знам че си фен на мъск , да ти споделя . на 13 май се подготвят за горещ тест на двигателите на четвъртият прототип на starship . мине ли успешно всичко , чакат дата от FAA за първият полет на starship на 20км височина ... или четвъртият или петият ще ползват за целта . найс , а ? в роскосмос как я карат ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 4 rate down comment 4
Petar2015
преди 3 години
Каква дефлация? Пари се печатат в изобиле. Цените си растат (макар и бавно). Кредити се раздават щедро. Сега дори няма наказателни лихви за просрочване.Кой се страхува от дефлацията? Който е спестил пари и ще може да купи повече неща с тях?! Едва ли.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 6 rate down comment 1
data
преди 3 години
Не разбрахте ли от предната криза - дефлацията нема да се допусне , независимо от средствата !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 8 rate down comment 4
дядя Вова
преди 3 години
Ако има дефлация, стоката на банкстерите няма да се търси.Трябва да рисуват хартийки, с това се купуват континенти и човешки души.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 5 rate down comment 0
Valentin13
преди 3 години
на теория е така, но имаме различен случай. САЩ решават да пуснат на пазара допълнителни 4 трилиона. когато говорим за затворена, идеална икономика, нещата са така както ги казваш. но долара е разменна единица за 60% от света, доколкото знам. тогава ефекта на дефлация, депресия и обезценяване как може да се обясни. Индия, Виетнам и Тайланд основно работещи за износ, как се отразява при тях, защото долара им е като основна валута при тях, неофициално.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 8 rate down comment 1
Hahoto
преди 3 години
Дефлацията се характеризира отчасти с продължителен и дълбок спад в желанието и способността на хората да дават и вземат заеми. Депресията се характеризира отчасти с постоянен, продължителен, дълбок, общ спад в производството. Тъй като спадът на кредитите намаля новите инвестиции в икономиката, дефлацията подкрепя депресията. Тъй като спадът на производството намалява средствата на длъжниците за погасяване и обслужване на дълга, депресията подкрепя дефлацията. А това води до спад на цените на активите. Тъй като цените на активите падат, хората губят богатство, което намалява способността им да предлагат кредит, да обслужват дълг и да подпомагат производството. Това е в кратце ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още