Скоро аквакултурите ще изпреварят другите агропроизводства

Програма "Рибарство" досега не беше особено ефективна за сектора, твърди Георги Атанасов

Скоро аквакултурите ще изпреварят другите агропроизводства
Коментари
1
 
2
 
8
преди 6 години
Няма профилна снимка
Здравейте,
С особен интерес прочетох интервюто с колегата Атанасов и трябва да призная че не се сдържах да коментирам някой от развитите тези.
Фактът че един проект „писан” за ИАРА не гарантира икономическата му жизнеспособност, въпреки че в раздел „Б” на заявлението за кандидатстване по ПРСР се прави икономически анализ и обосновка на тази жизнеспособност съгласно изискванията на Регламент 1198/2006 и Регламент 498/2007 година за прилагане на изискванията на предния регламент буди съмнението че прилагането на изискванията на гореспоменатите регламенти чрез наредбите към всяка мярка, както и разработените апликационни форми (заявления, приложения, насоки) не отговарят на анализа за подпомагането на развитието в сектора на територията на Република България, както и на разработената на базата на този анализ стратегия. Тук е важно да се направи уточнението, че икономическата жизнеспособност на всеки проект е критерий за оценката му и влиза като коефициент в общата оценка на проектното предложение, респективно има определящо значение за отпускането на финансова помощ. Първите потърпевши от това несъответствие са вече налице и бенифициенти по програмата са принудени да връщат част от предоставената им безвъзмездна помощ във връзка с несъответствие на заложените икономически и производствени параметри в техните производствени програми. Факторите са много но и никой не си е направил труда до сега да направи анализ на тази проблематика, а той със сигурност би бил много важен като коректив за следващия програмен период при условие че говорим за „напасване” и учене как се пишат проекти за програмата и бизнес планове за бизнес чиито процеси не познаваме. Все пак както е казал Уйлям Деминг основателя на TQM „Ако не можем да опишем това което прави, значи не знаем какво правим”
Напълно погрешно е твърдението, че програмата е давала възможност единствено на стартиращи фирми да участват в нея. Иначе частта от мерките които финансират реконструкция и модернизация на рибовъдни стопанства няма обяснение. Фактът с рангирането по програмата, когато се пристъпва към точкуване на проектите с цел избирателно финансиране на проекти поради ограничен ресурс по програмата започна да играе някаква роля едва в края на програмния период, когато с цел за минимално време да се изпъни максимално предвидения бюджет по програмата, бяха завишени три пъти максималните допустими стойности на субсидията. Друг е въпросът че отварянето на програмата предизвика събуждането на един замрял и позабравен сектор на производство в който преди нея имаше няколко основни добре развиващи се фирми. Имено чрез средствата от програмата много видяха шанса и възможността да изградят собствен бизнес и се втурнаха в търсенето и закупуването на недействащи стопанства. Този факт по себе си определи и групата от бенифициенти, както и нивото на техните компетенции. И като вземем под внимание факта, че компетенциите са съвкупност от знания, умения и качества, много лесно можем да намерим обяснение за развоя на последващите събития. Ето тук беше мястото на управляващия орган на програмата да осигури необходимите механизми не просто за популяризация на програмата и то в края на програмния период юни 2013, а по-скоро за унифициране и диференциране на основните
0
 
4
 
7
преди 6 години
Няма профилна снимка
непредсказуемост за развоя на събитията в страната. Нито една от банките на българска територия не познава този бизнес, но не си и прави труда да се запознае с него. Естествено е много по лесно да се работи с прогнозируеми атрибути по познати „нерискови” схеми, предоставяйки ипотечно финансиране на трудовозаети, които поради липса на финансиране за фирмите в които работят утре ще се окажат на улицата а финансовата институция ще се сдобие с още един непродаваем имот.
Всички спомагателни финансови инструменти които бяха създадени за подпомагане на реализацията на европроекти, в това число и НГФ просто не проработиха, въпреки изначалните опити както от страна на ИАРА така и на МЗХ да създадат функционираща диалогова рамка.
Има достатъчно показателен 125 годишен опит в други държави при разработката на подобни финансови механизми функционирали при много по тежки пазарни условия от настоящите в България и този опит може да бъде ползван безплатно, стига да има желание и воля. Всъщност единственото с което ще се съглася по този казус е че банковата система в България не позволи да се реализират много европроекти. И за да не звучи като общо персонално обвинение към всички които работят в сектора, ще припомня че всяка система, организация и т.н. се състои от правила и хора които ги създават и прилагат . Ако не се намери адекватно решение на този проблем през новия програмен период резултатите ще бъдат още по-лоши, защото по смисъла на „напасването” много от тези които не са успели през първия, няма да се опитват през втория.
Така се раждат и митовете за това как нищо не се случва в България!
Уважаеми колега, позволявам си да се обърна по този начин към Вас, защото работим в една и съща сфера, твърдението Ви за това че няма експертен капацитет в областта на аквакултурите в България изпрати по дяволите( извинявам се за израза) дългогодишните усилия на цяла армия от научни работници, които въпреки тежките финансови условия при които работят са показали завидни успехи в областта. България винаги е страдала от липсата на ясна визия за трансфера на теорията в практиката, но това може само да означава че ако всички ние искаме този сектор да се развива с подходящи темпове, то задължително трябва да превъзмогнем личните си различия и да обединим усилията в една цел.
Що се отнася до новите технологии за суперинтензивно производство на риба и то в техния завършен вид като пълносистемни инсталации нека да споменем факта че този отрасъл е твърде млад (на около 30 години като индустриални единици) и има дълъг път на развитие пред себе си. Реалното реализиране на подобни инсталации в България започна с фермата в Бургас, която е от типа на една малко по ранна генерация, а от последната генерация има само една ферма в с.Славеево Добричко. Съществуват и изградени инсталации в България, които не са въведени в експлоатация! Няма как да има натрупан опит в страната при разработката и изграждането на подобни съоръжения. Опитът е една ценна скъпоструваща суровина която в България за съжаление не се ползва поради липса на каквито и да било бизнес навици и приемственост. Разбира се основните експерти в областта са на запад, където се е и зародила технологията и то не в резултат на научно откритие или иновативен пазарен механизъм, а в следствие на икономически и пазарни анализи и един все по компетентен потребител, знаещ точно какво търси. Сигурно искате да ми възразите че българския потребител също е компетентен, въпросът в случая е дали има възможност да бъде добре информиран и дали някой изобщо се интересува от подобни механизми за управление на пазарните и респективно производствени процеси. Смея да твърдя че познавам водещите световни производители на подобни инсталации както и техните посредници в България и трябва да отбележа въпреки динамиката в развитието на технологиите посоката винаги е била една, увеличаване на производителността, намаляване на себестойността на единица продукция и повишаване на качеството на крайния продукт. Никой от експертите в областта с които досега съм работил не е отказал да предостави своите знания и умения, но вземайки под внимание слабото практическо приложение което те са намирали в практиката в България е логично да не се опитваме да преоткриваме вече известни факти, а да ги приложим адаптирани към българската действителност с ясното съзнание, че само по този начин можем да я променяме.
Да се обвиняват липсата на експерти и високите тарифи на които външни експерти работят е меко казано наивно, както за тези които го твърдят така и за тези които приемат такива доводи. Всяка една мярка по програмата допуска финансирането през програмата на разработката и проектирането на всеки проект след като проектното предложение бъде прието и бъде подписан договор с управляващия орган, като максималната стойност е в размер на еквивалента на 50.000,00 Евро. Тези средства се възстановяват на бенефициента от общата одобрена сума. Дали са много 50.000,00 Евро за проектирането на индустриална единица с обща стойност на инвестицията от 1.640.000,00 Евро, като проектирането е свързано с всички предварителни анализи и проучвания, така че да се гарантира устойчиво производство, както и с разработването на реален бизнес план, система за управление на качеството, HACCP, и т.н. оставам на читателите да преценят.
1
 
3
 
6
преди 6 години
Няма профилна снимка
Това което е необходимо за едно функциониращо пазарно стопанство е не само добра производствена технология, защото продуктът е придадената стойност на цялостната фирмена стратегия, онова което поначало липсва в България са достоверни пазарни статистики и анализи за този отрасъл, за промените и ръста на производство в европейски мащаб, както и аналитични данни за необходимите за производство суровини които под формата на зарибителен материал и фуражи са определящи фактори за себестойността на единица продукция и за качеството на последната, която трябва както Вие казвате да е конкурентноспособна на европейския пазар.
Много бих се радвал да се запозная с колеги които са завършили в Европа както твърдите, макар че този факт по само себе си не е гаранция за висока компетентност. Компетентността в частта
0
 
2
 
5
преди 6 години
Няма профилна снимка
Здравейте,
С особен интерес прочетох интервюто с колегата Атанасов и трябва да призная че не се сдържах да коментирам някой от развитите тези.
Фактът че един проект „писан” за ИАРА не гарантира икономическата му жизнеспособност, въпреки че в раздел „Б” на заявлението за кандидатстване по ПРСР се прави икономически анализ и обосновка на тази жизнеспособност съгласно изискванията на Регламент 1198/2006 и Регламент 498/2007 година за прилагане на изискванията на предния регламент буди съмнението че прилагането на изискванията на гореспоменатите регламенти чрез наредбите към всяка мярка, както и разработените апликационни форми (заявления, приложения, насоки) не отговарят на анализа за подпомагането на развитието в сектора на територията на Република България, както и на разработената на базата на този анализ стратегия. Тук е важно да се направи уточнението, че икономическата жизнеспособност на всеки проект е критерий за оценката му и влиза като коефициент в общата оценка на проектното предложение, респективно има определящо значение за отпускането на финансова помощ. Първите потърпевши от това несъответствие са вече налице и бенифициенти по програмата са принудени да връщат част от предоставената им безвъзмездна помощ във връзка с несъответствие на заложените икономически и производствени параметри в техните производствени програми. Факторите са много но и никой не си е направил труда до сега да направи анализ на тази проблематика, а той със сигурност би бил много важен като коректив за следващия програмен период при условие че говорим за „напасване” и учене как се пишат проекти за програмата и бизнес планове за бизнес чиито процеси не познаваме. Все пак както е казал Уйлям Деминг основателя на TQM „Ако не можем да опишем това което прави, значи не знаем какво правим”
Напълно погрешно е твърдението, че програмата е давала възможност единствено на стартиращи фирми да участват в нея. Иначе частта от мерките които финансират реконструкция и модернизация на рибовъдни стопанства няма обяснение. Фактът с рангирането по програмата, когато се пристъпва към точкуване на проектите с цел избирателно финансиране на проекти поради ограничен ресурс по програмата започна да играе някаква роля едва в края на програмния период, когато с цел за минимално време да се изпъни максимално предвидения бюджет по програмата, бяха завишени три пъти максималните допустими стойности на субсидията. Друг е въпросът че отварянето на програмата предизвика събуждането на един замрял и позабравен сектор на производство в който преди нея имаше няколко основни добре развиващи се фирми. Имено чрез средствата от програмата много видяха шанса и възможността да изградят собствен бизнес и се втурнаха в търсенето и закупуването на недействащи стопанства. Този факт по себе си определи и групата от бенифициенти, както и нивото на техните компетенции. И като вземем под внимание факта, че компетенциите са съвкупност от знания, умения и качества, много лесно можем да намерим обяснение за развоя на последващите събития. Ето тук беше мястото на управляващия орган на програмата да осигури необходимите механизми не просто за популяризация на програмата и то в края на програмния период юни 2013, а по-скоро за унифициране и диференциране на основните
0
 
0
 
4
data до: bgMan
преди 6 години
Няма профилна снимка
Томас Роберт Маутус е твърдял същото преди доста години :)
0
 
0
 
3
bgMan до: citizen_bg
преди 6 години
стига бе.... затворен цикъл в случая означава човекоядство (най-варварското нещо след хомосексуализма :))))))
0
 
1
 
2
преди 6 години
Няма профилна снимка
Какво му е лошото на варианта с регулацията и редукцията? Другият вариант е да минеш на затворен цикъл, нали се сещаш какво имам предвид, защото всичко си има край. :))
3
 
4
 
1
преди 6 години
Ако това не стане до 40-50 години ще последва най-лошия вариант - регулация на раждаемост и редукция на части от населението по цялата земя.