IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Лилавото злато на Добруджа

Малките стопанства се надяват шафранът да осигури икономическа независимост на семействата им

08:23 | 25.10.18 г. 1
<p>
	Нива с шафран край Дулово, област Силистра, октомври 2018 г. <em>Снимка: Надежда Бочева, Investor.bg</em></p>

Нива с шафран край Дулово, област Силистра, октомври 2018 г. Снимка: Надежда Бочева, Investor.bg

По нивите в Добруджа напоследък през октомври и ноември се бере шафранов минзухар, от който се прави най-скъпата подправка в света. Лилавите цветове се обират сутрин и след това от всеки на ръка се отделят подобните на нишки червени близалца и се сушат. Именно това е подправката шафран.

Фатме Рамадан отглежда край Дулово в област Силистра 12 декара лилави минзухари, сертифицирани за биоземеделие. 

Тя се е завърнала от Турция заедно със семейството си. Когато заминават, Фатме е едва втори клас. Завършва счетоводство и работи в Истанбул, но животът в пренаселения град я кара да се замисли за връщане в България:

„Истанбул е голям град, а аз търсех спокойствие“, спомня си тя.

Сега покрай нея и други производители засаждат луковиците и площите с минзухара в района с около 20 декара. За тях се грижат 30 производители, които продават произведеното на Фатме. „Покрай мен почнаха да гледат на по-малки площи“, разказва тя на полето пред група репортери от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (АСЖБ).

След засаждането на луковиците, увеличаването на големината и броя им, добивът на суха подправка за три-четири години постепенно расте от около 200 грама до килограм от декар.

Цената на луковиците е според големината им. Според финансовите си възможности човек може да инвестира първоначално 4-5 хил. лева на декар от по-дребните или 7-8 хил. лв. на декар от по-едрите луковици, които дават повече цветове.

Фатме Рамадан. Снимка: Надежда Бочева, Investor.bg

„За мен е по-добре от тютюна“, категорична е Фатме при сравнението на двете култури.  Докато грижите за шафрана отнемат месец и половина-два в годината ръчна работа, тютюнът иска десет месеца непрекъснат труд.

Въпреки високите изкупни цени на шафрана в Западна Европа (между 8 и 10 хил. лева) Фатме е убедена, че трябва да продава не подправката, а да произвежда козметика с по-висока добавена стойност. Тя търгува с Франция, Италия и Швейцария, но отчита: „Не печелиш много, ако продаваш сух шафран“.

Засега разполага с мостри от няколко продукта за лице и парфюм от биошафран, преработени от турски производител на козметика. Регистрирала е собствена марка за биопродукти.

Тя предлага и луковици за тези, които искат да се заемат с отглеждането на растението.

„Нашата цел е да отглеждаме биологичен шафран, който да преработваме в България в козметични и хранителни продукти за европейския пазар“, коментира пред Investor.bg Хасан Тахиров, председател на Асоциацията на производители на шафранови продукти. В неговата организация членуват 4750 производители на шафран. Площите с растението са около 7500 декара, като непрекъснато растат и интересът е голям.

Стопаните не ползват директни субсидии за площ.

Хасан Тахиров е убеден, че с климатичните промени производството на подправката в Италия, Испания и други страни ще се срине и в следващите 40-50 години Балканите ще се окажат най-благоприятното място за растението. Затова не се страхува от срив в цената, както стана с манията по лавандулата.

По думите му при правилно отглеждане едно семейство може да е икономически независимо дори с два-три декара.

Но смята за най-важна преработката, за да се повиши добавената стойност на продукта. Асоциацията планира да работи по този въпрос съвместно с Иран, който държи 90% от световното производство на шафран. 

Фатме Рамадан също залага на преработката и планира до пет години да предлага много повече продукти, включително чай и хранителни добавки.

Как ще се развива земеделието след 2020 година и какви промени да очакват фермерите в Общата селскостопанска политика (ОСП)? Какви са възможностите за дигитализация в сектора? Разберете на 9 ноември по време на събитието „Клуб Инвестор – Агробизнес".

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:27 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 13 rate down comment 1
osoitza
преди 5 години
Браво на хората :) не може само жито. Не, може и само жито но добавената стойност на декар е минимална....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още