Експерт: ЕС се отказва от диференцираните ставки на ДДС, а у нас предлагат нови

Министерството на финансите и НАП са категорично против въвеждането на нови редуцирани ставки (такова е предложението на „Има такъв народ“ за намаляване на ДДС за търговия с плодове и зеленчуци на 9%). Мотивът им е, че Европейският съюз върви към уеднаквяване на данъчното облагане, като до 2030 г. всички редуцирани ставки трябва да са изчезнали. Когато един бранш се пребори за това да бъде облагодетелстван от диференцирани ставки, това създава усещане в другите браншове, че те се пренебрегнати.

Текстът на ИТН е прекалено общ, защото не описва дали става въпрос за търговия със сурова непреработена продукция или за преработени и консервирани продукти. Може да е и за двете, но никъде не го пише. Това намаляване на ДДС за този бранш реално няма как да мине без текстовете да се прецизират.

“Редуцираните ставки са въпрос на политическа воля”, коментира Василева.
Тя е категорична, че до момента намаляването на ДДС ставката не е довело да падането на цената на нито един продукт.

Данъчният консултант подчерта, че ако има политическа воля, определени браншове мога да бъдат облагодетелствани от по-ниска става, но това няма да доведе до съществени промени за потребителите.

“На обществената дискусия не бяха представени анализи за спада в постъпленията от ДДС, нито пък стана ясно какво ще получат крайните потребители от това действие”, информира Валентина Василева.

Тя обясни, че тези разговори са все още на много начално ниво, като най-вероятно ще продължат в следващия парламент.

„В момента тече процедура по актуализиране на бюджет 2021, което значи, че няма яснота на какъв етап е бюджетът за 2022 г. А редуцираните ставки ще важат в бюджета за следващата година. Няма информация и как ще се подходи за другите продукти и услуги, чиито ДДС ставки са намалени – ресторанти, фитнеси, бебешки пелени и храни“, посочи данъчният експерт.

Василева потвърди, че по тези теми единственият консенсус между парламентарните групи е временната редуцирана ставка за книгите да остане постоянна.

“Ако трябва да сме честни, постъпленията в държавния бюджет от ДДС идват от това, което фирмите доброволна вкарват - данъци върху приходите, които са регистрирали. Много рядко приходи от ДДС идват от разкрития или ревизионен акт на приходните регулатори. Тези диференцирани ставки трябва много конкретно  да са уточнени за кои продукти важат“, съветва данъчният консултант.

Според Василева редуцирането на ставките по ДДС ще доведе до спад в бюджета, който ще дойде от тези сфери, за които това редуциране реално важи, но и от недоброжелателни търговци, които искат да попаднат в диапазона на данъчното облекчение.

Мнението ѝ контрастира с това на представители на селскостопанския сектор, които заявиха, че намаляването на ДДС за тях ще доведе до спад на сивата икономика. Василева обаче смята, че ще стане точно обратното.

Заместник председателя на бюджетната комисия Георги Ганев излезе с информация, че дори с намалена данъчна ставка на 9% за всички книги и учебници, всъщност цената на книгите за последните 12 месеца се е покачила с 8%, което ги вкарва в класацията на топ 10 най-поскъпнали стоки.

Валентина Василева заяви, че обяснението на издателите вероятно ще бъде свързано с поскъпването на тока и на хартията – тоест фактори, които не са свързани с намаляването на ДДС.

„Истината е, че навсякъде в Европейския съюз има диференцирани данъчни ставки за книги и учебници и не е лоша идея това да се запази до 2030, когато всички ставки трябва да бъдат изравнени“, напомни тя и потвърди, че приходите в бюджета от това перо са меко казано нищожни и не е проблем редуцираната ставка да се запази.

Служебният министър на туризма Стела Балтова излезе с предложение редуцираната ставка от 9% за ресторантите и хотелите да важи само при плащанията с карта.
Валентина Василева поясни, че това за момента е само предложение, което няма официално входиране, но това по никакъв начин не е спряло ресторантьорите и хотелиерите да искат да протестират срещу него.

„Самата идея, казва Василева, е доста странна, защото реализирането би изисквало да има две цени в менюто – едната за плащане с карта, а другата с 20% облагане и логично по-висока цена, ако се плати в кеш“, поясни експертът.

Коренът на всички тези проблем, според Валентина Василева, е, че се правят постоянни промени.
„През юли 2020 г. тази ставка важеше само за консумация в заведението, през август се включиха бирата, виното и алкохолните питиета, а през декември и доставката по домовете. Единственото решение се оказва уеднаквяването на мерките – или 9% ставка за всичко и всички в този бранш, или никакви мерки и всичко се връща на 20%“, предлага Василева .

Разговорът в студиото засегна и вдигането на прага за задължителното регистриране по ЗДДС. Идеята е данъкът да се повиши от 50 хил. лева на приблизително 165 хил. лева. Причината за това предложение е европейска директива, която изисква този праг да се вдигне на 85 хил. евро.
Валентина Василева е убедена, че това е добро предложение, което ще улесни малките бизнеси, чиито стоки няма да се облагат по ДДС, но няма да имат и възможност на данъчен кредит, което означава, че те ще се явяват и като краен потребител спрямо сметките си за ток и наем на помещение.

Европейската директива е със задължителен характер и това вдигане на прага трябва да стане до 2025 г. Василева съветва да не се чака крайния срок. „Въпросът е, че при предсрочното й въвеждане трябва да има осеммесечна нотификация към Европейската комисия. Това означава, че вдигането на задължителният праг няма как да влезе в сила от 1 януари 2022 г., но за сметка на това има шанс това да стане до средата на следващата година“, прогнозира експертът.
Служебният министър на финансите Асен Василев заяви, че вдигането на този праг ще доведе до бюджетен дефицит от 400 млн. лева, но Валентина Василева сподели, че не е намерила никъде обяснение как точно ще се акумулира този дефицит.

Данъчният консултант коментира и мненията на различни асоциации, които твърдят, че подобно вдигане на прага ще доведе до проблеми с конкурентоспособността, като този довод е и базата за твърдения, че в България вървим към обща регистрация на всички юридически лица със стопанска цел.

Валентина Василева заяви, че това изкривяване на конкуренцията няма как да стане, защото съществува опцията за задължително регистриране по ЗДДС от момента, в който търговско предприятие се впише в търговския регистър.

Друг аргумент, който отрича общата регистрация, е мнението на Европейската комисия, че малките бизнеси няма защо да бъдат вписвани по ЗДДС, а директивата се явява задължително и независимо кой какво смята, тя ще влезе в сила от 1 януари 2025 г.

Какви още промени в ЗДДС се обсъдиха в бюджетната комисия на парламента, вижте във видео  материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.