IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Реалистичен поглед върху рестриктивната политика в ЕС към въглищните централи

България не може да изпълни изискването за лимитирана концентрация на серни оксиди в изхвърляните димни газове, пише Красен Станчев от ИПИ

15:00 | 18.08.19 г. 2
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Въпреки направеното от България, донякъде стихийно, в областта на опазването на околната среда, политиката на ЕС за рестрикции към въглищните централи и замяната им с централи, работещи с възобновяеми енергийни източници, ще засегне негативно и централите в Марица-Изток. България, както и другите членки на съюза, следва да извърши анализ на адекватността на ресурсите в електроенергетиката до края на 2019 г. Но не го прави по неясни съображения, пише в анализа на Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.

Бъдещето на държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ е под въпрос в резултат на стремглавото увеличение на разходите, главно заради по-високата цена за квотите за вредни емисии. Последната може да нарасне драстично през следващите десетина години. През 2016 г. разходът на ТЕЦ за покупка на квоти е 70 млн. лева (при цена 5,3 евро за тон); през 2017 г. - 240 млн. лв., а през 2018 г. – около 450 млн. лв.

Българският енергиен холдинг, който е принципал на дружеството, и Министерството на енергетиката изглежда търсят решение по линия на Европейската комисия, чрез разрешение за отпускане на държавна помощ, но вече е традиция съдбата на тази централа да се описва като монументално стопанско нещастие.

Паради структурата на енергийния баланс на страната и голямата роля на лигнитните въглища в него, не може да се допусне затваряне на базисни мощности, поне в средносрочен план. Част от проблема, решението на който се отлага от години, е свързан с около 12 000 души, заети в производството на „Мини Марица-изток“ и в ТЕЦ в региона.

При тези условия, вече се мисли за предстояща цялостна реорганизация на производствения процес в комплекса, за да се оптимизират разходите за добиване на въглищата, така че да се компенсират по-високите разходи за инвестиции за очистващи инсталации.

Ако се реши, че на всяка цена трябва да се задържи базовата мощност, идваща от централите в Маришкия басейн, това ще рефлектира върху цената на електроенергията, заради цените на квотите за вредни емисии. Ако се реши тези мощности да се заменят с такива, работещи на природен газ, каквито идеи се чуват, това отново ще доведе до по-скъпа електроенергия на пазара, заради необходимостта от нови инвестиции.

Същото ще се случи ако модернизациите и монтирането на нови екологични технологии (доколкото това е възможно) бъдат приети за решение и продължат.

Преглед на състоянието от Българската академия на науките

Проблемите на ТЕЦ „Марица изток 2“ не са и не трябва да бъдат съдба на целия комплекс. В тази таблица са представени констатациите от доклада на БАН (известен като „доклад за Белене“) за емисиите на въглероден диоксид по години и в съответствие със стандартите на ЕС.

Лимит на емисиите на въглероден диоксид при производството на електроенергия от източномаришки лигнити въглища, млн. тона

Очевидно е, че до 2040 г. е необходимо „изчистване“ на не повече от приблизително една трета от инсталираните мощности, което предполага и приблизително същото прогнозирано съкращаване на производствените обеми.

Може да се обобщи, че Източномаришките въглища са в основата на енергийната независимост на България заради големите запаси, разработените рудници и обема на произвежданата електроенергия от тях. Евентуалното спиране на доставките на въглища или спиране на производството в някоя от централите в този район, заплашва сигурността на електроенергийната система, а следователно и националната сигурност. Това ще бъде така и в дългосрочен план - въглищните мощности в комплекса „Марица изток“ ще останат основен източник на базова електроенергия, което означава, че цялата електроенергийна система у нас зависи от доброто му функциониране.

ТЕЦ Марица изток 1 и 3

Цената на електричеството от ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ сега е "висока", защото продукцията им е чиста (в смисъл на съответствия на стандартите и изискванията за вредни емисии).

Договорите за изкупуване на електроенергия (ДИЕ) от тези централни, са публични и при сключването им (преди 17-18 години) са единственият начин за финансиране на „чисти“ мощности на местен ресурс – в подкрепа на енергийната независимост и членството на страната в ЕС. През т.г. тези централи пак бяха нарочени за виновни за неочакваните флуктуации на цените, но тяхната печалба е публична (видима в ДИЕ) и по-ниска от печалбата на много сравними отрасли и предприятия.

Част от цената на ТЕЦ „Марица изток 1“ е и нулевото замърсяване на води, почва и шум, депото за отпадъци (рециклируеми, използваеми в строителството, особено промишленото), „умните“ системи за управление и трудови злополуки около нула, при пъти по-високата производителност от средната в енергетиката. Освен „регулаторният“, следва да се отчита и фискалният елемент в цената, който разглеждаме по-долу като принос на ТЕЦ „Марица изток 3“ към държавния и местните бюджети. (Но общо взето около 1/3 от цените и на Мини Марица Изток и на централите са преки данъци.)

Както поради направените инвестиции в съвременни и щадящи околната среда технологии, така и поради ключовата си роля, и двата ТЕЦ би следвало да запазят своето място и роля в електроенергийната система на страната. С голяма доза увереност може да се предположи, че един дългосрочен анализ на адекватността ще потвърди направените досега анализи и ще позволи успешното преминаване на процеса на нотификация и получаване на дерогация в рамките на политиките на ЕС.

Проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прах в изходящите газове на трите електроцентрали в „Марица-изток“ (3214 MW) няма. Освен това централите са в състояние, след не особено капиталоемки реконструкции, да постигнат степен на очистване на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега.

Остава проблемът с лимитираната в Референтния документ [на ЕС] концентрация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, изискване, което България не може да изпълни дори с цената на огромни инвестиции, тъй като съдържанието на сяра в източномаришките лигнитни въглища е повече от 2.5 %, докато в останалите страни от ЕС, без изключение, сярата е по-малко от 1.5%.

Част (около 20 млн. лв.) от тези инвестиции за пречистване на серния диоксид и азотните оксиди не са платени според договора и ТЕЦ „Марица изток 3“ завежда дело по този въпрос срещу НЕК преди месец.
 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:56 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 7 rate down comment 1
Hahoto
преди 4 години
Впрочем цената на СО2 в момента също е балон, да не забравяме, че когато стартира предлагането започна от 17 евро, заради предишната криза обаче и намялалото търсене на СО2 цената падна до 3 евро на тон. Последно ЕС иззе част от свободните квоти и предизвика ново драстично поскъпвани. Но при задаващата се рецесия и особено, ако се разрази "икономически тайфун" цената на въглеродните емисии ще се приземи в пъти. Хубав материал по темата!http://glasove.com/categories/na-fokus/news/ekologiya-na-deindustrializaciyata
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 14 rate down comment 1
Hahoto
преди 4 години
Съгласно договорите на т.нар. Американски централи в Марица изток, държавата трябва да заплати всички разходи за CO2 емисии, както и всички допълнителни екологични инвестиции породени от законодателните изисквания на ЕС. Т.е държавата и респективно българските данъкоплатци заплащат тези разходи, без това да се отрази на печалбата на двете дружества. За това за Американските централи няма значение каква ще бъде цената на емисиите по времето, в което тези договори са в сила. Това е скрита държавна помощ, но от ЕС вече няколко години не се произнасят по казуса /явно американското лоби е доста силно/. Държавната ТЕЦ2 обаче няма законова възможност да получава такава помощ. Засега държавната централа се "субсидира" чрез заеми от БЕХ, за сметка на печалбата на дружествата в холдинга. Ако ЕС разреши да се вдигне капитала на ТЕЦ2, част от близо милиардния дълг ще може да се редуцира. Но тава не решава проблема дълготрайно. Механизмът за капацитет също може да даде глътка въздух. Цената на електроенергията от ТЕЦ2 се удвоява заради СО2 емисиите, но Американските централи продават още по-съкпо /отчитайки и скритото държанто субсидиране/ при гарантирано изкупуване на тока от тях от държавата. В последно време Американските централи инвестират в PR, при който ТЕЦ2 изпада от схемата, но те остават в играта. Но може ли България без ТЕЦ2, който има мощност от 1650 мегавата /АЕЦ Козлодуй имат 2000/? През лятото отговорът е "да", но през зимата е гарантиран режим на тока и още по-скъпа електроенергия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още