Менпауър: Човешкият потенциал стана главен фактор за икономически растеж

Човешкият потенциал се превърна в главен фактор за икономически растеж и тази нова реалност е от сериозно значение както за работодателите, така и за отделните хора. Това заяви по време на Световния икономически форум в Давос Джефри А. Джорес, председател и главен изпълнителен директор на международната компания за човешки ресурси „Менпауър“. Според него можем да говорим за настъпването на нова световна епоха – Човешката ера.

Предишните епохи бяха определяни първоначално от ресурсите (каменната ера, бронзовата и желязната епоха). След това те се характеризираха от областите, които хората завладяваха с усъвършенстването на технологиите — индустриалната, космическата и информационната ера. В момента светът преживява епоха на големи промени, в която бизнес моделите ще трябва да бъдат преработени, предлаганите стоки и услуги – преосмислени, а социалните системи – преоткрити, твърдят от компанията.

Според анализаторите съществуващите модели и социални системи са натоварени до крайност и са стигнали точката, в която са вече неприложими.

Глобални сили, включително рецесията, бързото технологично развитие, променящият се демографски пейзаж и възходът и падението на новите и развитите пазари си сътрудничат за реализирането на Човешката ера и скоростта на промяната се увеличава.

По време на рецесията и в сегашния период на възстановяване много организации рационализираха и преформулираха практиките си по отношение на хората, като намалиха разходите, повишавайки ефективността. В последствие много компании осъзнаха, че ако са в състояние да отключат потенциала на точните хора и на точното място, те могат да постигнат повече, отколкото са си представяли – дори в среда, изпълнена с предизвикателства.

30% от работодателите трудно запълват ключови позиции

Работодателите разбраха, че точният талант сега е по-важен от когато и да било преди, но в същото време той се превръща във все по-оскъден ресурс. Така компаниите се борят със следния парадокс – да намерят подходящия талант на подходящото място и в подходящия момент, независимо от относително високото ниво на безработица. Според най-новото изследване на "Менпауър" за недостига на таланти, проведено сред над 35 000 работодатели в 36 държави, повече от 30% от тях имат трудности да запълнят ключови работни места, които са жизненоважни за успеха на организацията им.

„В миналото се говореше за „война за талант”, сега е „война за таланти”, коментира Джорес.

„За да напреднат, компаниите трябва да разполагат с необходимия талант не само на няколко ключови мениджърски позиции, но и за всяка една роля в организацията. Финансовите маржове са свити до такава точка на напрежение, че всяка роля е от значение и трябва да бъде възможно най-продуктивна и ефективна – от изпълнителния директор до портиера. Организациите трябва да имат достъп до таланти — не само до капитал. Докато този процес еволюира, ще видим как капитализмът ще бъде изместен от т. нар. талантизъм и достъпът до таланти, а не до капитал, ще се превърне в определящото конкурентно предимство”, обяснява шефът на „Менпауър“.

В новата ситуация е по-важно от всякога преди компаните да отделят време, за да разберат какви точно ще са нуждите на техните таланти - не само сега, а за пет или десет години напред и да съобразят своята стратегия по отношение на човешките ресурси с бизнес стратегията си. След това трябва да станат по-гъвкави от гледна точка на това как привличат, задържат и развиват своите служители. Работодателите трябва да осъвременяват своите модели на работа и практики в областта на човешките ресурси.

Докато организациите и правителствата осъзнаят, че единственият път към успеха е отключването на човешкия потенциал и осигуряването на подходяща среда, в която да се случи това, мотивацията и предпочитанията на индивидите ще придобиват нарастваща важност.

Технологиите и растежът на социалните мрежи доведоха до едно ниво на прозрачност и възможност за директно ангажиране и разговори „човек с човек” с почти всеки – независимо дали става въпрос за работодател и служител или за търговец и потребител.

Това означва, че светът вероятно ще стане свидетел на изместващата се сила от организацията към индивида. След като талантите стават ключова конкурентна характеристика за работодателите, квалифицираните индивиди ще могат все повече да диктуват условията на работодателите за това как, къде и кога да работят. Технологиите ще продължат да освобождават, като преформулират понятията за гъвкава и съвместна работа, позволявайки на някои квалифицирани индивиди да прескочат ограниченията на националните граници и миграционните забрани, а на организациите - да се възползват от работна сила в коренно различни географски райони.

Тази нова реалност създава нови обществени норми. Необходими са нови начини за правене на бизнес, за да успеят както индивидите, така и компаниите. Според анализаторите хората, които не обърнат внимание на промените, бързо ще изостанат.

„Крайно време е да осъзнаем, че човекът пред нас, талантът с различни умения е този, който реално променя средата, в която живеем”, коментира Надя Василева, управляващ директор на Менпауър България, Сърбия и Хърватска. „Работодателите трябва да намерят начин да „пуснат на свобода” целия спектър от умения на своите служители и да ги ангажират на едно чисто човешко ниво, защото само така ще задържат при себе си тези висококвалифицирани хора”, допълва тя.

Според анализа на компанията предстои безработицата поради свръхпредлагане да бъде изместена от безработица поради специфично търсене, а за хората до 38-годишна възраст ще е напълно нормално да сменят от 10 до 14 работни места.