IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Piraeus Bank: Гърция има нужда от преструктуриране на частния дълг

Така ще тръгнат частните инвестиции, от които страната се нуждае, за да навлезе във възходящ цикъл на растеж, посочи ръководителят на банката

17:14 | 03.09.14 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Piraeus Bank: Гърция има нужда от преструктуриране на частния дълг

Гръцката икономика няма как да се завърне към растеж, ако корпоративните и потребителските дългове не бъдат преструктурирани. Това заяви изпълнителният директор на Piraeus Bank Антимос Томопулос, сигнализирайки, че банките в страната може би са готови да отписват лоши заеми, пише Bloomberg.

Южната ни съседка има нужда от частни инвестиции, за да може да навлезе във възходящ цикъл на растеж, тъй като потреблението на домакинствата и публичните инвестиции едва ли ще се възстановят скоро, смята Томопулос. „Възможностите за инвестиции няма да се появят, ако не бъде предприето съдържателно и продължително преструктуриране на частния дълг“, каза той.

След 6 поредни години в рецесия, която заличи около една четвърт от гръцката икономика, размерът на лошите заеми на банките скочи до близо 78 млрд. евро, което е над една трета от цялостното кредитиране в страната. Гръцките банки, които привлякоха повече от 8,3 млрд. долара от инвеститори през тази година, може да имат нужда от допълнителен капитал, за да се справят с необслужваните заеми, посочи Международният валутен фонд (МВФ) през юни.

Piraeus, Eurobank Ergasias, National Bankof Greece и Alpha Bank отчетоха 15% адекватност на собствения капитал от първи ред в края на юни, което е доста над минималните регулаторни изисквания. Върху счетоводството на банките върви проверка на Европейската централна банка (ЕЦБ), докато последната се подготвя за надзора на най-големите кредитори в еврозоната през ноември.

Централната банка на Гърция предложи серия от мерки, чрез които да облекчи положението на задлъжнелите домакинства и малки бизнеси. Краткосрочните мерки през следващите 5 години включват плащания само по лихвите или гратисен период за просрочените вноски. Дългосрочните мерки включват удължаването на падежа на заемите, намаляване на лихвите, промяна на типа на дължимата лихва или на основното обезпечение на заемите.

Въпросът с лошите заеми е приоритет на правителството, като нов проектозакон в тази сфера може да бъде внесен за гласуване през септември, каза министърът на развитието Николаос Дендиас миналия месец. Той подчерта, че предложенията на правителството няма да се отразят на капиталовите позиции на гръцките банки, както и на готвените от ЕЦБ стрес тестове.

Финансовото министерство и централната банка на страната отхвърлиха идеята за създаването на „лоша банка“, в която да бъдат преместени токсичните активи, защото подобен ход би бил възприет като опит да се прехвърли отговорността за съмнителните заеми върху данъкоплатците. Вместо това във всяка гръцка банка бяха създадени специални поделения, които да управляват заемите.

Правителствена делегация и представители на ЕЦБ, МВФ и Европейската комисия (ЕК) ще се срещнат в сряда в Париж, за да обсъдят напредъка по някои от реформите, предвидени в спасителната програма на Гърция. Официалните лица ще обсъдят и въпроса за справянето с необслужваните заеми, каза източник, пожелал анонимност.

Гръцката икономика се сви с 0,3% през второто тримесечие спрямо година по-рано, след като БВП се сви с 1,1% през първите 3 месеца на годината.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:12 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 4 rate down comment 0
Mesoiadess
преди 9 години
Тя Гърция има нужда от преструктуриране на държавата и разходите - ама явно се говори на различни езици.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 2 rate down comment 0
SSIW
преди 9 години
Не виждам практически смисъл , хората да си затварят очите или да пренебрегват последствията/ефектите от свиване на кредита само с няколко процентни пункта, какво остава за двуцифрени измерители. Ние живеем в кредитно-емисионна икономика и единствения работещ механизъм за поддържане на движението й е отпускане на кредит за разходи/потребление и рециклиране на натрупаните критични нива на кредит в системата от ЦБ. Ако искаме да ограничим кредита, струва ми се, че пътя минава през организиране на икономическата системата, около съвършено различни принципи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 2 rate down comment 0
SSIW
преди 9 години
Ако разгледаме картината в ЕЗ, ЕС или щатско от такава перспектива : колко е общия годишен обем на отпусканите кредити (потребителски, ипотечни, корпоративни и публични ) и да го съотнесем към БВП. Дори и да отчетем, че с една част от раздадените кредити , се извършва рефинансиране, мисля, че пак е налице достатъчно красноречива ситуация значителна част от БВП се генерира от отпуснат кредит(емисия). Ако в рамките на икономическата ни система, можеше да се измисли нещо, което да замества кредита(емисията) при генерирането на продукт (БВП), най-вероятно вече щяхме да се ползваме от тази иновация. Иначе казано в така познатата ни система, със съществуващите : технологични особености, между-субектни отношения, установени права (и правила) на собственост и задължения, кредита има съществена роля за движението и функционирането на икономиката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още