По-важното от изминалата седмица

Въпреки че Международният валутен фонд (МВФ) обяви намаление на прогнозата си за глобалния растеж за 2019 г. до 3,3% от 3,5%, финансовите лидери на Г-20 заявиха в петък, че очакват увеличаване на ръста през втората половина на годината. Въпреки това анализът на МВФ е за най-бавния темп на разширяване след финансовата криза от 2008 г. насам в резултат на продължаващите търговски войни, водени от САЩ. Въпреки това повечето американски акции приключиха сесиите си на по-високи нива в края на седмицата, но бяха смесени на седмична база.

Крайният срок за Brexit бе отложен до края на октомври, като датата случайно съвпада с Деня на мъртвите. Ето какво Brexit вече струва на британския бизнес - по 1 млрд. паунда на месец според форекс анализатора Мартин Митренцев. По думите му, ако Brexit се отложи за 1 година, можем да видим масово прибиране на печалбата от позиции, които са очаквали Brexit със сделка, тоест масово разпродаване на паунда, което ще доведе до понижение.

Междувременно китайският износ и банковото кредитиране демонстрират възстановяване на икономическата активност във втората по големина икономика в света. Финансовите отчети за първото тримесечие на 2019 г., публикувани от JPMorgan Chase и Wells Fargo, ще се разпрострат до по-широките резултатите от сезона на приходите.

Същевременно руският президент Владимир Путин обяви амбициозни планове за Арктика. Държавният глава оповести програма, която да затвърди позициите на Москва там, включително за изграждане на нови пристанища и друга инфраструктура и увеличаване на руската флотилия от ледоразбивачи, за раздаване на още разрешителни за проучване за нефт и газ в района и създаване на данъчни условия за работа на фирмите. Путин заяви, че Русия възнамерява да повиши доставките на товари през Северния ледовит океан от 20 млн. тона миналата година до 80 млн. тона през 2025 г.

От другата страна на океана Доналд Тръмп сменя ръководителя на „Сикрет сървис“. Президентът на САЩ е наредил Рандолф Алис да бъде уволнен – ден, след като министърът на вътрешната сигурност Кирстен Нилсен напусна, според източници - също под натиск от Тръмп. „Сикрет сървис" отговаря за охраната на президента, неговото семейство и други високопоставени федерални служители, както и за борбата с фалшивите долари.

Това объркващо съчетание от перспективи, отрицателни заради по-високите търговски мита, но и положителни заради големите централни банки, оставиха акциите почти на непроменено ниво, тъй като инвеститорите се опитват да преминат през този сложен лабиринт от различни сигнали. За да бъдем честни, за нас също е трудно да разплитаме фундаментите.

S&P 500 скочи в петък, добавяйки 0,66%. Може би още по-същественото е, че за първи път от шест месеца насам индексът мина границата от 2900 пункта, запазвайки ръста си на седмична база, като само секторът  на здравеопазването остана на червена територия, тъй като републиканците и демократите продължава да спорят за бъдещето на Obamacare и всякакви възможни заместващи проекти, подкрепяни от републиканците.

Докато се подготвя да излезе на публичния пазар, Uber иска инвеститорите да забравят за 3 милиарда долара загуба миналата година. Каква е гледната точка на компанията? Ние не сме компания за споделяне на пътувания, ние сме „платформа“.

И да, оказва се, че хората слушат. Amazon наема хиляди хора по целия свят, за да „прегледат“ някои от гласовите команди на Alexa. Оказва се, че неприкосновеността на личния живот е седнала удобно, закопчана за задната седалка на компютрите.

Какво се случи в България?

Скандалът с евтините имоти на властта (Апартаментгейт) предизвика нова вълна на оставки в опит да се овладее ситуацията. Във вторник оставка от парламента подаде председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Това стана заради публикации в медиите, че негови близки и роднини са купили евтини апартаменти в София. Зам.-областният управител на София Томи Николов (ГЕРБ) напусна поста си по сигнал, че е построил незаконна вила върху земеделска земя, а двамата му синове са извършили спорни имотни сделки с общински апартаменти.

По-рано, заради съмнения в начина, по който те или техни близки са придобили имоти, временно се оттеглиха от постовете си шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев, шефът на следствието Борислав Сарафов и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов също бе въвлечен в скандала с евтините имоти на властта. Върховната касационна прокуратура обяви, че е възложила на антикорупционната комисия – КПКОНПИ, да провери три сделки с имоти, закупени от дружеството на Валери Симеонов "СКАТ" ООД "на нереално ниски цени" съответно през 2004, 2005 и 2008 г., както и за незаконно построени басейн и ресторант в хотел "Панорама" в Златоград.

Отвъд тези скандали имахме и други новини с продължение. Така например MTG продаде дела си от 95% от "Нова броудкастинг груп" на „Адванс медиа груп“, собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Става дума за най-голямата медийна група в България, в която освен "Нова"  влиза и онлайн компанията "Нетинфо", пощата abv.bg, платформата за видеосъдържание Vbox7 и други. Цената на сделката за 100% е 185 млн. евро, от които по-голямата част е банков заем, а 85 млн. евро са собствени средства на купувача. Припомняме, че това е  вторият опит за продажбата на медийната група, след като по-рано КЗК блокира купуването ѝ от компания на чеха Петр Келнер, който вече е собственик на българския бизнес на "Теленор".

Пет кандидата са подали оферти за концесията на летище София. В консорциуми или самостоятелно участват операторите Manchester Airports Group, Fraport, Aеroports de Paris Group, летище Мюнхен заедно с фонда Meridiam и летище Копенхаген. След месец ще стане ясно какво точно предлагат операторите.

Силен интерес и към друга поръчка - 11 кандидата се надпреварват за мегапоръчка на държавната компания „Индустриални зони". Тя е на стойност над 70 млн. лв. и е за изграждане на 22 км пътна инфраструктура в няколко индустриални парка в страната. Почти всички големи строителни компании се включиха в търга, който ще приключи с избора на трима изпълнители. С тях ще се подпишат 4-годишни договори за проектиране и строителство. 

Междувременно стана ясно, че арбитражното дело на EVN срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон, е приключило. Макар че решението още не е публикувано, от австрийската фирма обявиха, че няма да им бъде платено търсеното обезщетение, което по неофициална информация бе около 500 млн. евро.

„Компанията получава правна сигурност и се възприема като дългосрочен инвеститор на българския пазар", се казва още в съобщение от EVN, като се посочва, че и двете страни трябва да поемат съответните си съдебни разноски като доказателство, че техните претенции са уредени. Разходите на EVN се оценяват на около 1 млн. евро. EVN започна арбитража през 2013 г. заради невъзстановени разходи при изкупуването на енергия от възобновяеми източници. По принцип австрийците могат да оспорят арбитражното решение в рамките на следващите 120 дни, но само "по много ограничени причини". 

Междувременно чешката компания CEZ реши да прекрати подписания в края на февруари 2018 г. договор за продажбата на активите си в България с "Инерком" на Гинка Върбакова. От "Инерком" не са коментирали официално прекратяването на договора им и не е ясно дали някоя от страните ще дължи неустойка по него.