Плашещият призрак на инфлацията навестява и пазарите на облигации

Инвеститорите в облигации са подготвени за риска, че 2021 г. може да възвести завръщането на дълго спящия враг: инфлацията. Цената на държавните облигации нарасна тази година най-вече заради огромните програми за изкупуване на ценни книжа, въведени от централните банки, за да смекчат въздействието на пандемията.

Инвеститорите предполагат, че тази подкрепа ще продължи дори когато икономиките се възстановят от спадовете през 2020 г.

Възходът на инфлацията, който така и не се случи след финансовата криза от 2008 г., може да наруши тези широко разпространени очаквания, като направи дълговите пазари да изглеждат по-малко привлекателни, пише FT. Обикновено облигациите предоставят на инвеститорите фиксиран поток от лихвени плащания, които стават по-малко ценни, тъй като общите разходи за стоки и услуги се ускоряват.

„Инфлацията да остане ниска е основата, върху която в момента се оценява всичко на пазарите“, казва Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа в JPMorgan Asset Management. „Инвеститорите прогнозират, че централните банки ще могат да останат приспособими и по време на възстановяването. Ако инфлацията се покачи по начин, който не се очаква, това би оспорило цялостното виждане на пазара“, допълва тя.

Опасенията за потенциален инфлационен взрив набират скорост, особено в САЩ, което навежда на мисълта, че Федералният резерв може да бъде принуден да оттегли подкрепата си по-рано, отколкото се предполага.

Промяната в пазарните цени е фина, но значителна. В еврозоната очакванията за инфлацията остават далеч под целта на ЕЦБ от малко под 2%. Десетгодишният показател в САЩ обаче, който индикира за очакванията на инвеститорите през следващото десетилетие, нараства. Той се повишава от под 1,6% през септември до около 1,9%, най-високо ниво от май 2019 г. и малко под средната цел за инфлация на Фед от 2%.

Шансът инфлацията да излезе извън контрол е малък, според анализатори. С пандемията, която води до нарастване на безработицата, може да мине известно време преди работниците да са в състояние да настояват за увеличаване на заплатите. Дори и след като пазарите на труда се излекуват обаче, продължителните демографски и технологични промени, за които много икономисти казват, че депресират инфлацията през последното десетилетие, остават.

Боб Милър от BlackRock е сред онези, които се притесняват, че опитът е направил инвеститорите „самодоволни“ относно перспективата за повишаване на потребителските цени през следващата година. Сега, когато доходността от облигациите е на понижени нива, мястото за грешки е много ограничено. Според него инвеститорите трябва да купуват активи, които предпазват от инфлация, за период от две до четири години.

Аргументът му се основава на коментар на Фед от август, че ще толерира по-високи нива на инфлация, за да компенсира продължителния период, в който повишенията на потребителските цени са се колебали под целта си. Участниците на пазара смятат, че това означава, че лихвените проценти в САЩ ще останат близки до нулата поне до 2023 г.

След широкото разпространение на ваксините за коронавируса предприятията и потребителите биха могли да отприщят дейността си по-бързо. „Звездите се подреждат, за да накарат икономиката да започне бързо възстановяване“, казва Сонал Десай, главен инвестиционен директор в групата за инвестиции в инструменти с фиксиран доход Franklin Templeton.

„Това ни подготвя за определена инфлация през втората половина на следващата година“, допълва той.

Инвеститорите реагират. Търсенето на ценни книжа, защитени от инфлация, нараства през последните седмици, като приблизително 4,5 млрд. долара са вложени в съответните фондове от началото на ноември, според EPFR.

Перспективите за възраждаща се инфлация вече активират инвеститорите, които търсят свръхбезопасни алтернативи, като държавните ценни книжа, което се отразява на доходността. Десетгодишните американски държавни облигации сега носят около 0,9% доходност спрямо 0,7% преди по-малко от три месеца. Анализатори предполагат, че доходността ще достигне 1,2% до края на следващата година, според данни на Bloomberg.

Някои инвеститори обаче се съмняват дали ще има по-осезаем ръст на инфлацията, като се позовават не само на мащаба на икономическия шок от коронавируса, но и на неуспеха на американските политици да се споразумеят за допълнителна фискална подкрепа. Стивън О от PineBridge Investments смята, че вероятният ръст на инфлацията през пролетта ще е мимолетен и до голяма степен ще бъде игнориран както от инвеститорите, така и от централните банки.

Ако приемем, че централните банкери ще погледнат по друг начин на ситуацията, това води до значителни рискове. Исторически високите цени както на облигациите, така и на акциите се основават на очакванията за дългогодишни ниски лихвени проценти. Всичко би могло да се срине, ако Фед сигнализира дори за минимален шанс за повишаване на разходите по заемите, според Шамик Дар, главен икономист в BNY Mellon Investment Management.

„Живеем в свят, в който фиксираният доход престава да хеджира акциите и всички инструменти се продават заедно“, казва той. "Това би било голям шок", заключава анализаторът.