Джо Байдън в търсене на новия икономически център

Президентските кампании са предимно за определяне на различията между кандидатите, но те могат да бъдат още по-интересни, когато разкрият търсене на средна позиция или нововъзникващ национален консенсус, пише Wall Street Journal в свой анализ.

Така е и с икономическата политика на предполагаемия демократичен номиниран Джо Байдън, която той очертава стъпка по стъпка през горещите седмици на коронавирусното лято. Той е изтласкан вляво от собствената си партия, но се опитва да не отива твърде далеч и взима пример от бившите президенти Бил Клинтън и Барак Обама, както и от настоящия Доналд Тръмп.

„Опитвам се да махна етикетите и да се съсредоточа върху гайките и болтовете на това“, коментира Байдън пред журналисти. Той наскоро представи част от своите икономически планове, сред които и „купувайте американското“ – схема за държавна подкрепа на стойност 700 млрд. долара за закупуване на американски стоки и предоставяне на помощ за изследователска и развойна дейност на производителите. Това е инициатива, която ясно следва „Америка на първо място“, подета от Тръмп.

Можем да очакваме от Байдън да представи по-традиционно демократичните планове за подпомагане на работниците, които се грижат за деца и семейство и за справяне с расовите неравенства в икономиката, както и голямо предложение за подобряване на националната инфраструктура.

Байдън твърди, че през лятото на недоволство Америка е стигнала до етап, в който са необходими големи правителствени инвестиции, за да остане страната в крак с технологичните новости, да поддържа работната сила и да прекрои веригите на доставки.

Той ще предложи нови данъци, за да плати голяма част от това. Той призовава за 28% ставка за корпоративния данък – точно по средата между 35-те процента преди Тръмп и 21%, колкото е сега. Байдън предлага да се повиши и най-високата лична данъчна ставка на 39,6%, колкото беше тази ставка по времето на Клинтън, но тя дори не е близо до най-високата ставка, която някои прогресисти в партията му искат.

Байдън се доближава до тях с други детайли от икономическата му програма. Той ще повиши данъците върху капиталовите печалби, ще използва по-широка корпоративна данъчна основа, ще премахне някои данъчни облекчения за по-заможните американци и ще наложи нов данък за социално осигуряване, който ще се прилага за хората с високи доходи.

Може би по-интересното е, че Джо Байдън отразява нов център на търговията и икономическия национализъм. В президентската му кампания през 2016 г. Доналд Тръмп идентифицира и затвърди промененото национално настроение по отношение на търговията, което отразява разрушаването на двустранния консенсус в полза на свободната търговия. Като президент той дръпна щепсела на Северноамериканското споразумение за свободна търговия и договори нова версия. Той също се отказа от Транстихоокеанското партньорство, трансазиатско споразумение за свободна търговия и заяви, че САЩ са направили грешка, като са позволили на Китай да се присъедини към Световната търговска организация и са му предоставили нормален търговски статус.

Въпреки че той се противопостави на някои предложения за свободна търговия в Сената, Байдън подкрепи големите - Северноамериканското споразумение и споразумението за нормални търговски отношения с Китай. Като вицепрезидент на Обама той подкрепяше Транстихоокеанското партньорство. Накратко, поведението му до голяма степен отразява какъв е бил двустранният консенсус по отношение на търговията.

Сега центърът се измества обаче и Байдън се мести с него. Той казва, че ако стане президент, ще предоговори Транстихоокеанското партньорство, а няма да се включи веднага обратно в него.

Той също така ще използва федералната покупателна способност и данъчния код, за да насърчи компаниите да преместят веригите си на доставка обратно в САЩ. Това предложение отвежда до нов консенсус, роден от коронавирусната криза - че Америка е станала твърде зависима от Китай за критични стоки и доставки.

В по-широк план инициативата на Байдън отразява и ново двустранно, кросидеологическо усещане за стимулиране на производителите. Консерваторите отдавна се отдръпват при всеки намек за „индустриална политика“, като твърдят, че предоставянето на помощ на конкретни индустрии означава вредна намеса в свободните пазари. Сега нова вълна от млади консервативни анализатори изрично спорят за подпомагане на американските производители.

От своя страна Байдън твърди, че е настъпил моментът за ново публично-частно икономическо партньорство.