IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Бързото икономическо възстановяване ще разкрие противоречията в ЕС

Макар и добре дошло, то ще постави неудобни въпроси за монетарната и фискалната политики

10:38 | 02.07.20 г. 2
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

ЕС направи това, което не успя да направи миналия път: монетарната и фискалната политика реагираха експедитивно. За разлика от 2012 г., след дълговата криза в еврозоната, съюзът е добре заздравен, за да преживее дълбока депресия. Но подготвен ли е също така за бързо възстановяване, което помага само на някои хора, се пита Волфганг Мюнхау на страниците на Financial Times.

Това може да изглежда като незначителен проблем. Но може и да е много голям поради европейския навик да се претоварват регулаторните инструменти с множество изисквания. Основната функция на покупките на активи от Европейската централна банка (ЕЦБ) е да се постигнат целите на паричната политика. Но косвено, те също така поддържат спреда в доходността по облигациите на Италия по-нисък, отколкото иначе би бил. По случайно съвпадение количественото облекчаване се превръща в инструмент за платежоспособност.

Затова финансовите пазари реагираха толкова бурно, когато президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви през март, че не е нейна задача да свива спредовете в доходността на държавните ценни книжа (ДЦК). За пазарите това беше шокираща новина - и наистина тя бързо изясни забележката си.

Предложеният от Европейската комисия фонд за възстановяване също е претоварен. Официалната му функция е да подпомага привличането на инвестиции. Преследването на фискалните цели чрез намаляване на правителствените инвестиции беше мястото, където еврозоната се провали при последната криза. Комисията заключи, правилно според мен, че ЕС трябва да съсредоточи инвестициите си към цифрови технологии и такива, свързани с изменението на климата.

Но има уловка. Финансирането е свързано с конкретни страни. Ако комисията удържи на своето, Италия ще спечели най-много, в абсолютно изражение, като ще получи грантове за над 80 милиарда евро за период до четири години. Това означава, че комисията превръща полезна инвестиционна програма в механизъм за фискален трансфер. Тя се надява да получи два инструмента на цената на един, но е по-вероятно да получи нито един на цената на два. Като цяло броят на регулаторните цели не трябва да надвишава броя на инструментите.

Бързото възстановяване би разкрило липсата на яснота. Ако инфлацията се повиши, ЕЦБ ще се изправи пред избор. Тя би могла да контролира инфлацията, като прекрати нетните покупки на активи и дори да намали обема от активи в баланса си, или може да даде приоритет на понижаването на спреда по облигациите, да продължи покупките и да позволи на инфлацията да се покачи.

Фондът за възстановяване е изправен пред по-екзистенциален проблем. Ако лидерите на ЕС не постигнат споразумение на насрочената за средата на юли среща на високо равнище, бързото възстановяване би подронило основанието за фонд за възстановяване.

Лидерите на страните от „пестеливата четворка“ (Холандия, Дания, Швеция и Австрия), които се противопоставят на прекаленото харчене за възстановяване от коронавируса, ще получат шанс за изява. Те вече се оплакват, че предложението на комисията разчита твърде много на гледащи назад икономически показатели, за да се определи кой каква помощ получава. Ако четворката успее да отложи това, докато възстановяването набере сила, те биха били в много по-силна позиция.

Неясната логика на разработването на политики от ЕС работи много по-добре при сценарий с нисък растеж. За разлика от него, бързото завръщане към растежа, колкото и да е добре дошло, може да доведе до разкриването на дълбоки политически конфликти, които бяха скрити от стагнацията, последвала последната криза. При евентуален отскок ЕС все още ще се нуждае от устойчиви инвестиции в зелена енергия и технологии, но аргументът за фискалните трансфери ще стане по-съмнителен.

Същият въпрос би ескалирал и в сценария, който според мен е най-вероятен: силно, но неравномерно възстановяване. Може да е V-образно за някои, U-образно за други, а за трети пък изобщо да не се случи. Сравнете бъдещето на свръхзадлъжнял производител на аналогови джаджи с глобална верига за доставки на компания за дигитални услуги. Приходите и печалбата на последната може дори да са се увеличили по време на блокажите. През първото тримесечие на 2020 г. печалбата на Apple бе приблизително равна на комбинираната печалба на 300 от водещите 500 борсово търгувани компании от ЕС, отчели финансови резултати за периода.

Бих очаквал по-ориентираните към цифровите технологии северни европейски икономики да се справят добре, но Южна Европа, усилена с 5G, също може, особено ако туризмът се възстанови. Старите индустриални центрове в Германия и Централна Европа могат да се окажат губещи в дългосрочен план от блокажите.

Паричната политика не може да се справи с такива промени. Фискалната политика може до известна степен. Но планът за възстановяване на ЕС с предварително определени дялове за държавите не е правилният инструмент. Неравномерното възстановяване очевидно е много по-добро за повечето хора от продължителната депресия. Но внимавайте какво си пожелавате. Управлението му ще изисква най-липсващите качества у европейските регулатори: ясно мислене и готовност за решаване на проблеми.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:06 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 2 rate down comment 2
дядя Вова
преди 3 години
Европейските субсидии са пари, взети от бедните в богата държава, и дадени на богатите в бедна държава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 2 rate down comment 0
ПИЧ
преди 3 години
Браво, много добра статия
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още