IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ИПИ: Квотите за български стоки правят мечешка услуга на всички

Предложенията на МЗХГ влизат в пряко противоречие с правото на ЕС по отношение на търговията и конкуренцията, пише Адриан Николов

08:37 | 12.04.20 г. 11
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Кризисните ситуации са чудесен момент за въвеждане на популистки икономически мерки, с които държавата имитира полагане на грижа за гражданите и тяхното добруване. Този род популизми имат и много лошия навик да оцеляват и да объркват стопанския живот дълго след като кризата, в която са създадени, приключи. Именно в тази група популизми е новото претоплено предложение на земеделското министерство за задължителен дял на произведените в България стоки в търговските вериги, коментира Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика.

Появилото се за първи път във вторник предложение предполага поне половината пространство, заемано от хранителни стоки в търговските вериги, да бъде запазено за българско производство, като същите тези стоки следва да бъдат купувани директно от производителите им в обхват до 200 километра от магазина, в който се продават. Предложението включва и забрана на промоциите на български стоки без изричното разрешение на производителите им. Видимо, мерките целят промяна на баланса във взаимоотношенията между търговците и местните снабдители, но имаме всички основания да смятаме, че то ще е най-вече за сметка на потребителите.

На първо място, сблъскваме се с класическия проблем как да дефинираме произведените в България стоки. В условията на отворена икономика и активна трансгранична търговия, често суровините и крайните продукти не са произведени в една и съща държава. В такъв случай, салам произведен в България от испанско свинско отговаря ли на определението за българска стока? А кайма от смляно и пакетирано в Гърция месо от български крави? Ако и двата примера са на „български стоки“, то определението олеква чувствително. Ако и двата не отговарят на нея обаче, предложеното изискване създава сериозен риск веригите да нямат с какво да запълнят запазените 50% от хранителните си рафтове.

На този етап не е предложен и анализ дали българските производителите на хранителни стоки – дори и да приемем, че тези които работят с чуждестранни суровини отговарят на дефиницията за такива – са в състояние да отговорят на търсенето на потребителите.

Това важи с особена сила за свежите продукти извън сезон; производството на ябълки в България през декември е трудна задача, независимо от волята на който и да било министър. Тук не бива да забравяме и обстоятелството, че качеството на стоките, предлагани във веригите, е подложено на много по-стриктен контрол, особено в сравнение с тези на откритите пазари, и рискът много от малките производители да не са в състояние да покриват необходимите базови стандарти е напълно реален. Тук основният риск отново се носи от потребителя, тъй като по-малкото предлагане върви ръка за ръка с по-високи цени.

Също толкова объркващо е изискването за географска близост на снабдителите до магазините, в които стоките им се предлагат.

От една страна, то демонстрира пълно неразбиране за начина, по който работи моделът на логистика в модерната търговия, който в почти всички случаи разчита на централни складове и преразпределение на стоките през тях, което значително увеличава дистанцията.

От друга страна, игнорира обстоятелството, че производството далеч не е равномерно разпределено на територията на страната, и съответно създава риск от пренасищане със стоки на едни места и пълното им отсъствие на други.

Тежестта на пазара на София на фона на всички останали и обстоятелството, че в източната част на страната има значителна територия, която е на повече от 200 километра разстояние, означава, че предложената мярка на практика фаворизира производителите, разположени близо до столицата и наказва тези, които са далеч.

Не бива да пропускаме и изключването на българските производители от промоциите. Това неминуемо също тласка цената на произведените у нас продукти нагоре и елиминира способността на веригите да ползват цените за да насочват потреблението. Както и в предишния случай, губещите са потребителите, тъй като при липсата на промоции, във всички случаи, или ще запазят досегашното си потребление, но на по-високи цени, или ще свият обема на покупките си, или ще се преориентират към по-ниско качествени продукти на по-ниски цени.

Идеята за подкрепа на българските производители на храни на фона на кризата в никакъв случай не е непременно лоша; създаването на квоти и географски ограничения обаче може единствено да им направи мечешка услуга.

Ако Министерството на земеделието е убедено в нуждата от това да се случва, има поне няколко по-добри идеи, като например:

- Помощ за подобряването на качеството и постигането на необходимите сертификации за производители за производители, които понастоящем срещат трудности с това;
- Подкрепа за откритите пазари и подобряване на логистиката на малките производители;
 - Подкрепа на мрежа за директни доставки и онлайн поръчки, която заобикаля наложените канали за продажба на храни.

Съзнателно настоящият текст се фокусира само върху икономическите последствия от предложенията и напълно игнорира правните, където дори и най-повърхностният анализ сочи, че те влизат в пряко противоречие с правото на ЕС по отношение на търговията и конкуренцията.

Трябва да е ясно – популистките мерки, които бъдат въведени в борба с имагинерни проблеми в хода на кризата, заплашват да останат с нас много след нея и по тази причина не бива да бъдат допускани.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:38 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

10
rate up comment 6 rate down comment 0
Solar Power
преди 3 години
Аз я прочетох , обаче никъде не е отбелязано как стои този въпрос например в Бавария, Франция, Холандия .... защото аз имам лични наблюдения по тези места и местното е на първа линия дори бира от бай Пенчо в съседното село дето прави по 50 бири на ден.....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 2 rate down comment 0
dr.5rov
преди 3 години
Преди да напиша коментара си, аз внимателно я прочетох. В някои от аргументите има резон, но винаги ме дазни факта, когато автори говорят за Възможно Бъдещо развите на една ситуация, като нещо Вече Случило се в Миналото. Между другото, много от тези така наречени проповедници на какво ли не, говорят точно така. Подбират си подходящия набор от факти, комбинират ги за да "докажат" тезата си и я представят пред публиката като нещо, което едва ли не вече е станало или най-малкото е неизбежно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 2 rate down comment 4
Yanis83
преди 3 години
Късно е либе за китка!Българското зеленчукопризводство вече не може да задоволи пазара ни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 8 rate down comment 0
Solar Power
преди 3 години
Храните са стратегически ресурс. Ако не произвеждаме, то на следващия вирус през 2022-ра когато другите страни си спрат износа на храни ще се озъбим....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 4 rate down comment 1
dr.5rov
преди 3 години
Като чета как някои автори говорят с категоричност за нещата, които ще се случват напред в бъдещето просто изумявам. Какви са тези хора? Например тази статия ако имаше заглавие Квотите за бългрки стоки може би ще направя мечешка ...., тогава и аз Може Би щях да се за чета по-внимателно в аргументите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 7 rate down comment 4
shinawatra
преди 3 години
Има надпис винаги откъде са, поне в магазините където аз пазарувам, и те са основно от Полша, Турция и Гърция, от България просто няма, цените им са по две и нямат никакъв вкус. Но за съжаление никой няма време за губене да пазарува от друго място, затова решението са тези квоти. Аплодирам!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 7 rate down comment 4
shinawatra
преди 3 години
Много добра услуга правят на всички: ще се отървем от зеленчуците с пластмасов вкус. Браво! Да се вкарва по-бързо, ако се изнесат големи вериги от България още по-добре даже!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 5 rate down comment 5
azzuro
преди 3 години
А според ИПИ каква е логиката във Варна да се продават зеленчуци от градините на една верига край София и всички местни производители да нямат пазар?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 8 rate down comment 3
Бидонойл
преди 3 години
Наистина това с квотите не е добре обмислена идея. Да не говорим, че на краставиците и доматите няма надпис в коя държава са произведени, сложи ги на щанда при българските и стават български. По-добре да се направи една рекламна кампания от типа: "Купувайте български стоки за да спасите работни места" и да се разчита на солидарността на потребителите. Може и част от помощите за безработните да се дават във вид на продукти, които държавата да изкупува директно от фермерите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 3
Shadow1
преди 3 години
Един след друг валят глупавите закони... Без да се сменят хората които ги пишат не мисля че ще има полза колкото и да се обяснява какви са проблемите... Например кой човек го измисли този закон? Че то първия ром който срещна на пътя ще напише не по-лош закон...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още