IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Инвестициите в здравеопазването да се увеличат до 10% от БВП, съветват експерти

В ЕС България е на 4-то място по процент на преки доплащания от пациентите с 40%, „изоставайки“ само от Кипър, Гърция и Латвия

08:49 | 17.06.21 г. 1
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Общите инвестиции в здравеопазването на България трябва да се увеличат до 10% от БВП. Подобряването на здравеопазването като цяло изисква стратегически подход, институционален диалог и решения, които да гарантират устойчиви инвестиции, обучение и развитие на мотивирани здравни специалисти, внедряване на иновации, мащабна дигитализация и прозрачно публично-частно партньорство между различни заинтересовани страни в страната.

Това са част от изводите от доклада „Здравеопазването като инвестиция“, представен днес от Американска търговска камара в България.

Водещ фокус е запълването на пропуските по отношение на финансирането на здравната система на България, посочва се в доклада.

Първа стъпка е да се увеличи общите инвестиции в здравеопазването до 10% от БВП, за да започне да се намалява разликата ни със средните сравнителни показатели за ЕС. Също така е необходимо  увеличение на публичните инвестициите от страна на държавата, за да се намалят разходите за доплащане на пациента за здравеопазване до по-малко от 20% (близо до средното за ЕС). Ново е предложението за създаване на специален Фонд за иновации, чрез който да се гарантира ранен достъп до иновативни лекарства за пациентите.

Ефективно разпределение на средства като препоръка включва повишаване ефективността на разходите за здравеопазване. Акцентът тук пада върху болничния сегмент и нуждата от прозрачно проследяване на разходите и извършване на сравнителен анализ сред болниците за начало. Експертите предлагат провеждане на редовно „сканиране на хоризонта“, за да се оцени и планира потенциалното въздействие върху бюджета от загубата на изключителни права върху лекарства и пускането на нови продукти.

Иновативно финансиране се фокусира върху преразпределение на финансиране от съществуващите данъци и акцизи от продукти, засягащи здравето (тютюн, алкохол) за преки инвестиции в здравеопазването. Също така е нужно да се приоритизират и насочат инвестиции в здраве, като част от фондовете на ЕС (Механизъм за възстановяване и устойчивост и EU4Health). 

Стратегически приоритети за насочване на здравеопазването напред

Докладът очертава четири стратегически области, които трябва да се структурират и да се реализират поетапно чрез държавна здравна политика. Това са инвестиции в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на извънболнична помощ и въвеждане на дигитално здравеопазване.

Инвестиции в превенция и скрининг

Потвърден от опита факт е, че превенцията и навременното откриване на заболявания намаляват разходите за здравната система и гарантират качествено лечение и живот на потребителите. Затова докладът предлага да се създадат подкрепени от правителството мащабни целеви стратегии за:

Превенция (ваксинационни програми, в т.ч. не само за коронавирус).

Ранен скрининг на групи от населението.

Национална стратегия за борба с рака. Създаване на Национален регистър за раковите заболявания.

Стимулиране на осведомеността сред населението на страната и оборване на дезинформацията чрез образователни комуникационни кампании (напр. ваксинация, хранене и др.).

Стабилизиране динамиката на работната сила

Основен фактор в една система са хората – лекари, медицински сестри и други специалисти. Затова докладът предлага да се осигурят цялостни програми, които да стимулират млади лекари да останат и да работят в България. Данните в доклада сочат нуждата от преодоляване на регионалните различия в достъпа до здравни услуги

България се нужда от реализация на публично-частни партньорства (институции, академични среди и бизнес), които да инвестират в медицинско образование. Сред финансовите пропуски в системата е нужно да се адресира и да се осигури ресурс за преодоляване на недостига на заплащане за медицински сестри и персонал в болниците.

Подобряване на извънболнична помощ

Комбинираният подход на превенция и скрининг с развитие и укрепване на извънболнична и амбулаторна помощ биха способствали за повишаване на здравния статус и качеството на живот на хората у нас. Докладът препоръчва и да се търси по-голяма прозрачност относно проследяването на разходите за болнични грижи и преразпределяне на неефективно изразходваните ресурси към доболнична помощ.

Въвеждане на дигитално здравеопазване

Здравеопазването през XXI век е немислимо без дигитализация. Затова и докладът предлага няколко стъпки за нейното осъществяване:

Създаване на Пътна карта за дигитализация на здравеопазването с ясна визия, приоритети и стъпки до 2025 г.

Финализиране на пълното прилагане на електронна рецепта.

Преразглеждане на законодателната база, с цел за осигуряването на възможност за професионално и публично финансирано предоставяне на услуги за телемедицина

Хармонизиране на публичните бази данни за взаимосвързаност на данни и регистри.

Изоставане по ключови здравни показатели

Българската здравна система отбелязва значителен напредък в някои от количествените показатели. Например, средната продължителност на живота у нас е нараснала от 71,7 години през 2000 г. до 78 г. през 2018 г., както и се отчитат повишаване с над три пъти на разходите за здраве от 523 милиона евро ПЧП през 2003 до 1,64 милиарда евро ПЧП през 2019 г.

Въпреки тези благоприятни данни, България изостава по редица ключови здравни показатели в сравнение със средните европейски нива, като по отношение на демографските тенденции, разходи за здраве и специфични здравни показатели.

Сред страните от ЕС България се намира на 4-то място по процент на преките доплащания от пациентите с 39.3%, „изоставайки“ само от Кипър, Гърция и Латвия.

Системни предизвикателства

Анализът се фокусира и върху структурни проблеми, чието разрешаване изискват комплексен подход - т.е. изискват решения на национално ниво в дългосрочен план. Известен факт е, че между 250-300 лекари напускат страната ни всяка година. Разпределението на медицински специалисти на 1 000 души население в страната е изключително неравномерно. Общопрактикуващите лекари у нас намаляват от 4 900 души (2012 г.) до 4 200 (2018 г.) По-обезпокояващо е сравнението на съотношението на специалисти към общопрактикуващите лекари в България и в ЕС. У нас то е 5,9, докато в ЕС е 3,1, което говори за намаляване на ОПЛ като желана професия у нас и за недостиг на общопрактикуващи лекари, които да следят здравния статус на българските граждани.

Друг съществен проблем е липсата на стратегическа политика за превенция на заболеваемостта и оттук – прекомерните инвестиции в болнична помощ. За периода 2010 – 2018 г. болничните легла у нас са се увеличили от малко над 6,5 легла на 1000 жители до близо 8 легла на 1000. Друг показател, показващ липсата на превенция, е увеличаването на хоспитализациите на 1 000 жители на година. У нас това число расте в абсолютна стойност. В ЕС тенденцията е обратна: намалява от 170 хоспитализации на 1000 жители годишно през 2009 г., до 167 през 2018 г.

Разходите за превенция е също показател, по който България изостава от нивата на ЕС. У нас за превенция се харчат около 34 евро на глава от населението средно на година (което е 2,6% от общите разходи за здраве). Докато в ЕС сумата средно е около 89 евро на европеец (което е 3,9% от общите разходи за здраве).

Последна актуализация: 03:36 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 2 rate down comment 4
mrynmryn
преди 2 години
"Сред страните от ЕС България се намира на 4-то място по процент на преките доплащания от пациентите с 39.3% "Няма как да стане 20% да не плащат никакви осигуровки, 60+% да се осигуряват на минимума и останалите да ни бъхтят с реалните ни. Всеки иска хубаво здравеопазване, но никой не иска да си плаща осигуровките като хората...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още